неделя, 28 февруари 2010 г.

За ряпата

 Все още се намира ряпа по магазините. Сега имаме последна възможност да се насладим на този уникален зеленчук. Салатата от ряпа е просто нещо, ама кво да правим човещинка, поне три пъти в седмицата и се наслаждаваме. Предпочитам вкуса на черната ряпа, но и червената не е зле. Бялата не я харесвам, безвкусна ми е.
 Та, вземате черна ряпа, обелвате я и настъргвате. Заливате я със студена вода и я оставате за 10 минути. Настъргвате моркови в количество колкото ряпата. За разкош настъргвате и една ябълка. Изцеждате ряпата и я добавяте към морковите и ябълката. Овкусявате салатата с оцет, олио и сол.
  Най добре върви с ракия и добра компания.
 Желая ви здраве и добро настроение. Честита Баба Марта!

петък, 26 февруари 2010 г.

Питка със сирене

Питката е най обикновена, правя я, когато не ми се готви вечеря и има мезета в хладилника  и хубаво вино. Харесвам леките теста, затова повечето ми рецепти са с хлебно тесто. Рядко меся на ръка, не защото не мога, а защото машината меси вместо мен. Когато бях бременна с малкия, се принудих да меся. Не понасях нищо изкуствено в храните. Затова, петелът ме съжали и ми купи машина. Затова сега съм тарикат, пиша рецепти за питки, ама не ги меся.
 За тестото е необходимо една чаша топла вода с половин кубче мая, по чаена лъжичка сол и захар и около половин килограм брашно. На намаслен плот се оформя кора от тестото с ръце. След това кората се намазва с маргарин, масло, или мас. Около 100 грама сирене се намачква с един белтък и се разпределя върху кората. Така накиченото тесто се навива на руло. Работи се с намаслени ръце. С нож се реже на парчета дебели около три пръста. Парчетата се нареждат с отрязания край в намаслена тава притискат се за да я запълнят изцяло. Питката се намазва с жълтък поръсва се със сусам и се напръсква с вода отгоре.  Втасва в силно нагрята и изключена фурна за около 15 минути. След това се изпича на умерена температура.
 Сега остана да нарежем пастармата и наденицата, да налеем по едно вино, да ударим юмрук на една глава лук, и да си кажем: Наздраве!

Ашуре "Екзотика"

У дома си хапваме доста зрънца, а сварено жито се намира често в хладилника. Хапваме го често за десерт или вместо вафла. Правя го по най различни начини, но този много ми допада. Кръстих го Екзотика, защото в него има кокосови стърготини и други благинки нетипични за обикновеното ашуре.
 В две чаши подсладено жито с захар или мед добавяме 6 лъжици кокосови стърготини, 2 пакетчета ванилия, 4-6 лъжици натрошени бадеми, 3 кивита, 1 ябълка и 1 банан нарязани на кубчета. Всичко това се разбърква и сервира в чаши за сладолед или крем.


сряда, 24 февруари 2010 г.

Соева чорба

 Пакета със соя отдавна стоеше в кошницата със семена и варива. Бях го взела за покълване, но вкуса на кълновете не ми допадна. Предпочитам кълновете от ленено семе и слънчоглед, по бързо и по лесно стават. Затова реших да сваря соевите зърна. Накиснах ги за една нощ във вода. На сутринта ги сварих в тенджерата под налягане за един час. Соята не е като боба не се разварява, семето стои цяло и даже човек може да си помисли, че не е сварено, но не е така. Чесно казано като я сварих, си помислих, че нищо няма да стане. Задуших в мазнина лук и морков, добавих лъжица червен пипер, разбърках и добавих към врящата супа. Добавих една чаша вино, чубрица и сол. Супата стана чудесна. Вкусна е и топла, и студена. Може да се променят подправките и начина на приготвяне, но накисването от вечерта е задължително, защото по трудно се сварява от боба. Или поне на мен така ми се стори. Ама е музикално хапче, също като него. Така че, внимателно с музиката и песните.

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Писмо до петела

Представям си , че някой ден ще искаш да ми направиш например... кекс и няма да можеш, защото не съм ти дала инструкции. Сега ще те инструктирам. Напълни една чаша захар и я изсипи в оранжевата купа, ако не я намериш в някоя по-голяма също става.

 Извади от хладилника една кофичка кисело мляко, вземи и содата. Сложи в киселото мляко една чаена лъжичка сода и разбъркай. Изсипи млякото при захарта. Разбъркай. Млякото и захарта образуват мехурчета, няма нищо страшно. За да се успокоиш включи фурната. Отмери половин чаша олио. Изсипи я в сместа. Погледни в хладилника, ако има отворено сладко или мармалад сложи две лъжици, ако няма - здраве да е. Отново разбъркай. Сега е ред на брашното. Вземи пакета и със помощта на супена лъжица отмери две чаши и половина. Не знаеш колко да са пълни :) Толкова пълни, че да можеш да ходиш със тях без да се разсипва брашното. И за чашата захар важи това. Следва отново да разбъркаш.

 Вземи голямата правоъгълна тава. Трябва да е суха. Сложи една лъжица олио в нея и я намажи с него. Изсипваш сместа от купата, подравняваш и слагаш да се пече

. Температурата е 200 градуса,пече се отгоре и отдолу - гледаш картинките на фурната. По мой вкус ще е да има малко шоколад. Надявам се, преди да почнеш да ми правиш този кекс да си купил една малка опаковка течен шоколад (не еднократна доза) Сложи я отгоре до котлоните докато се пече в сладкиша, за да се стопли. Ако забравиш използвай микровълновата, ама първо отвари капачето на шоколада. Препоръчвам ти да не седиш постоянно до фурната и да я отваряш. Все пак сладкиша ще се пече, не главата ти!  Но не отивай в друга стая, че ще го забравиш. Когато стане кафяв отгоре е почти сигурно, че е готов. Вземи една клечка за зъби. На етажерката са. Намери си суха кърпа. Отвори фурната, хвани тавата с помощта на кърпата и я извади. По лесно ще ти е да я сложиш отгоре на печката, вместо да бягаш с тавата. Ако си много объркан, сложи я на пода. Прободи с клечката. Трябва да няма полепнало тесто по нея. Ако има, трябва още да печеш. Повтаряш процедурата с клечката.

След като е изпечен кекса, намажи с шоколада отгоре. Чака се да изстине и тогава се реже. Провери дали е изключена фурната!
Това е. Свърши се. Сега да преговорим: 1 чаша захар, 1 кофичка кисело мляко, 1 чаена лъжичка сода,  1/2 чаша олио, 2 супени лъжици сладко, 2 и 1/2 чаени чаши брашно. Кутия течен шоколад, суха кърпа, голяма купа, голямата тава и чаена чаша. Желая ти успех!

сряда, 17 февруари 2010 г.

Бисквити тип "обикновени" с лимон

Бисквитите се оказаха доста вкусни и ароматни, направих ги, за да има с какво малкия да закусва следобед. Замесват се от 50грама масло,2 яйца, кафена чаша захар, кафена чаша кисело мляко, настърганата кора на един лимон, сока на половин, ванилия, и около 400 грама брашно с един бакпулвер.  От тестото се оформя кора около половин сантиметър изрязват се бисквитите и се изпичат на умерена фурна, Още топли ги намазах със каша от сок от останалата половинка на лимона и пудра захар. Стават две тави. Тези са по белите, другата тава ги попрепекох, но те първо се изядоха. :)

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Жадната монахиня

Винаги съм се чудила, защо така е наречен този кекс. После, го срещах и под други имена, като "Сълзите на монахинята", "Плачещата калугерка", "Пияната монахиня", все едни пияно, плачещи, калугерски истории. Но това е първият ми опит с правенето на пандишпан като малка.
 Първо, ще ви кажа основната рецепта за пандишпан, както ме е учила майка ми: 5 яйца, 1 чаша захар и чаша и половина брашно.
 Сега рецептата за монахинята пандишпан: 4 яйца+2 жълтъка, една чаша захар, чаша и половина брашно. Сироп: една чаша мляко или вода, една чаша захар, едно пакетче краве масло от 125 грама, един шоколад от около 100 грама. Глазура: два белтъка и шест лъжици захар.
 Много хора се притесняват да правят пандишпан, мога да ги уверя, че не трудно и в надуването на блата няма никаква магия. Досега не съм имала провал. Слагам яйцата в по голяма купа с захарта и ги разбивам с миксер, като накланям купата с едната ръка и с другата описвам осмици с миксера. Цялата процедура трае около 20 минути, при мен 10 почивка и пак 10. Опитвам дали е готова пяната с захарта, като капка от нея застава неподвижно на нокътя ми и не се разтича. След това разсипвам брашното и с широка лопатка или лъжица с няколко движения, го смесвам с яйчената пяна. В тефлонова тортена форма или "намазана" с хартия за печене тава разстилам сместа и пека на загрята фурна на 200 градуса, моята фурна е без вентилатор.
 И така сега за сиропа. В подходяш съд се разтапя захарата в млякото, след това се добавя маслото и шоколада. Готовият сироп се маха от котлона да се охлади.
 За глазура се разбиват белтъците с три лъжици захар на твърд сняг. Останалите три лъжици захар се карамелизират с лъжица вода. Готовият карамел се излива горещ при разбитите белтъци при работещ миксер.
 На изпеченият охладен блат се правят дупчици с молив или химикал. Залива се с топлия сироп. Когато поеме сиропа и изтине сладкиша се намазва с глазурата.
 Може би монахинята докато е правила кекс, е опитвала новата реколта от манастирското вино. След няколко чашки си спомнила, защо се е отказала от светския живот и е заплакала. Сълзите и капели върху кекса и се събирали в образуваните дупчици. Покрила сълзите си с бялата глазура. И така се родила рецептата за кекса. А защо била жадна, ами, де да знам.
 Ама много са вкусни сълзите на монахинята :)

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Скрито под лозата 2


Сагата с лозовите вързопи продължава. Този път реших да крия в гювечета. Отново положих лозовия лист. В купичката от листа скрих малко шунка и сиренце. В сос от равни количества майонеза и кисело мляко, добавих готова подправка за месо и разбих яйца (по едно на порция), след това залях имането.  Завих го с листата и го сложих на топло в микровълновата фурна за около пет минути. Този път имането имаше и сос. Стана страшно вкусно! Съкровището търпи вариации.


Картофи с гъби на микровълнова фурна

 Обичам си микровълновата фурна, тя една такава простичка, от село Марково, но чудесна работа ми върши. Когато нямам време, тя като една вярна приятелка ме разбира, и като вълшебната покривка на момчето, дето гонило вятъра, ме дарява с вкусна и топла храна.
 Онази вечер пак ми сготви за половин час. В стъклената тенджера сложих картофи, гъби, глава лук, готова подправка с червен пипер, сол и малко олио. Сложих капака и след малко имах готова, топла храна.
 Затова не купувам готова храна от магазина, защото имам вярна приятелка.

сряда, 10 февруари 2010 г.

Вкусна гъбена чорбица

Приказка за таралежа Митко
Таралежа Митко се събудил една сутрин и поискал да се поразходи. Видял, че майка му е някъде навън, скочил от леглото, излапал набързо закуската си и бързо, бързо излязал. Решил да и направи изненада. Взел една огрооомна кошница, метнал я на гърбината и се запътил към онази полянка, където знаел, че има много, много гъби. Когато пристигнал видял, че там подскачали малки непознати зайчета скоро родени, и тяхната майка Зайка се опитвала да ги събере и поведе към дома. Но малките зайчета били много непослушни и се наложило Митко да помогне. Затова, закъснял Митко и майка му много се разтревожила. Някъде към обед се прибрал много гладен и изморен, но с пълна кошница гъби. Майка му сготвила вкусна гъбена чорбица. Таралежът Митко излапал цели две купички, никога не бил ял толкова вкусна супа.
 Тази приказка разказвах дълго време на големият ми син преди да заспи. После още една, пак за таралежа Митко, но там се беше налапал с боб, и летеше като безмоторен самолет.
 Всеки път когато правя гъбена супа си я спомням.
А тази приказна супа се прави много лесно и бързо. Трябва да имате гъби, две лъжици овесени ядки, една малка глава лук, червен пипер, сол копър и вода. Гъбите, овеса и лука се запържват в тенджерка с малко олио, добавя се солта и червения пипер, залива се с вода и се вари на не много силен огън, защото може да изкипи. След като е готова се подправя с копър, по желание може и чесън да се сложи, и готово. Имате топла и лека гъбена супа.  Гъбите и водата са по собствена преценка. Рецептата е подходяща и за микровълнова фурна.

Бухтички със сирене

Тези бухти стават бързо и лесно.  Много вкусна и пухкава закуска.
Рецептата

Орехови трюфели със стафиди

Искам да препоръчам тези трюфели, за хора които не разполагат с много време, а им се налага да направят нещо малко и сладко за почерпка, но да е повече като брой. Трюфелите са ужасно вкусни и ароматни.  Рецептата

вторник, 9 февруари 2010 г.

Торта Милена

 Когато Марти се роди получи подарък една пъстра плюшена стоножка от Милена. Стоножката получи същото име. Пъстрата Милена стана незаменима и много обичана. Без нея не заспива. Горката, много е мачкана, смукана, сдъвкана и какво ли още не. За една година тази играчка се промени така все едно е ходила на война.
 Изобщо не съм се чудила каква ще е тортата за рождения му ден. Но лесно е да искаш, а трудно е да я направиш. Започнах по отрано с мислите за тази ми Миленоторта. Първо потренирах за основата. Исках да е вкусна и сочна, но без сироп. Затова направих този кекс като сложих сиропа вътре. Кекса стана страхотен, но за тортата промених малко рецептата добавих още едно яйце, още едно пакетче бакпулвер и намалих чашите брашно с половин чаша. Разделих сместа на две и получих два блата които съединих със сметанов крем от сметана разбита с пакетче сух сладолед. Отгоре залях блатовете с шоколад и масло разтопени в МФ и гарнирах с бадеми. Това е най вкусната част от тортата.
 За Милена използвах пандишпанен блат, намазан със същия крем и навит на руло. Рулото го нарязох за да оформя тялото на стоножката. Всяко едно парче намазах с крем от разбита сметана и пудра захар и боя. За да имитира плюшена играчка поръсих с оцветени кокосови стърготини останали от тези трюфели. От такова парче оформих и главата, За прочутия нос на Милена и пипала които Марти използваше за чесалки на зъбите използвах марципан Варна останал замразен от друга торта. С две думи се справях с каквото имах, защото нямаше как да ходя отново на магазин в зимата с бебето. Снимката  е от недовършената торта, но идеята е ясна. Когато намеря изгубените снимки на готовата торта ще ги добавя.
 Мислих си, че съм я направила с много компромиси, с не добре оформен ръб на основата (не ми достигна сметана), но когато видах радостта в очите на Марти разбрах, че съм се справила. Нали тортата беше за негова радост!

петък, 5 февруари 2010 г.

Честит рожден ден


Много обичам един мъж. Знаех за присъствието му, но се запознахме официално точно преди година. Двамата сме неразделни, по цял ден и цяла нощ. Не мога да живея без него. Зависима съм. Сутрин първото нещо което виждам са неговите руси коси и сини очи, вечер последното пак е той. Има още двама мъже в живота ми, но този е зависим от мен и аз от него. Все още!
Честит първи рожден ден сине! Ще имаш много други рождени дни, но този е най важния за мен и теб, защото двамата извървяхме времето заедно. Всеки един от нас отдели тази година от живота си, като дар към другия. Ти няма да си спомняш нищо от нея, но спомените аз ще ги пазя цял живот. Благодаря, че я сподели с мен! Да си здрав и щастлив сине!

сряда, 3 февруари 2010 г.

Боб на фурна с маслини и чесън

 За тази музикална, ароматна манджа ви е нужно да имате сварен боб, маслини, чаша доматено пюре, резен бекон по желание, глава лук, малко риган, босилек и кимион, също така смачкан и нарязан чесън, глава лук. В малко олио се запържва бекона с нарязаната глава лук, добавя се лъжичка червен пипер и се маха от огъня. В подходящ съд за печене се смесват всички продукти без чесъна. Долива се вода или бульон от варенето на боба. Пече се на силна фурна. При достигане на желаната гъстота се изважда, добавя се чесън, разбърква се и се сервира.
 Да ви е сладко, и внимавайте с музиката и песните :) :)

Соленки с масло




Рецептата е взета отново от златният фонд на Пепчо. Страшно ароматни и пръхкави соленки. Дозата е голяма и подходяща за тържества. Пепчо благодаря!

Ореховки Жужу

Лесни, бързи и вкусни! Не ги направих рошави, както е по рецепта, другият начин е долу в коментарите. Благодарности към канибалката pep-4o

вторник, 2 февруари 2010 г.

Тодорови пити

Майка ми е говорила, колко хубава пита е правила моята баба с водата в която е варила тиквата. Дълги години си я представях, но вече реших, че трябва да пробвам. Останалата тиква в хладилника ме подсети да я направя.
 За питите са необходими следните продукти: половин кубче жива мая разтворена в чаша мляко, половин чаша сварена тиква, две яйца, по супена лъжица сол и захар. От посочените продукти се замесва тесто, средно твърдо (да спре да лепне). Оставя се да втаса в намаслен съд около половин час на топло. След това с хубаво намаслени ръце се вади и измесва, като се намаслява обилно плота и тестото. Оставя се за десет минути. След това се оформя на кора с дебелина около сантиметър, намазва се обилно с маргарин. Навива се на руло. Рулото се сплесква на правоъгълник. От него се оформят парчета подходящи за завиване на кифли, или по друг начин. Аз оформих на правоъгълници и завивах успоредно на ъглите. Оформените пити се нареждат в намаслена или постлана с хартия тава, оставят се да втасат и се изпичат на умерена фурна.
 Съвет: Преди втасване е хубаво да се пулверизира тестото с вода, по време на самото втасване също. Аз пулвелизирам и преди печене. Така се спомага самият процес на втасване и тестото се надига равномерно.
Питите са Тодорови, защото ги правих в памет на дядо Тодор

Яхния от леща "Френски рай"

 Отдавна трябваше да направя още един полог в моя Кокошарник. Но реших, че вече е крайно време. Тук ще слагам снимки на рецепти които вземам от други блогове и места, с линк към тях. Лошото е, че направих някои рецепти от блоговете които следя, но не съм правила снимки. Хубавото е, че пак ще ги направя, за да ги включа.:)
 Сега искам да ви представя тази ароматна и ужасно вкусна яхния. Рецептата е взета от тук

Коктейл Рени

 Тази салата е по идея на Рени. Малко промених, но основата я запазих. А тя е 1 брой авокадо, около две лъжици майонеза, половин лимон, чаена лъжица горчица, по идея скариди, по наличност опаковка от 250 грама рулца от раци, по желание чили сос. Авокадото заедно с лимона и малко сол се разбива в блендер. Лимонът е с кората. Трябва да се получи зърнеста структура, подобна на едро смляна лютеница. Към тази смес се добавя горчицата, майонезата и нарязаните на кръгчета ролца от раци. Аз разсипах сместа в чаши и гарнирах.
 Направих я на 31 януари познайте с какво питие вървеше. Справка


Търсене в този блог

какво беше