събота, 30 октомври 2010 г.

Бабини филийки

 След бабиното кафенце идва ред и на бабините филийки. Само че не на моята баба, а бабата на Лилито. С моята приятелка Лили пием  кафе, поне веднъж седмично и си говорим за компютри,  коли, телефони, лов и риболов............шегувам се :)
  Онзи ден си заговорихме за филийки стар хляб, не можах да не похваля рецептите на Зори и Пепчо, които пробвах няколко пъти и досега не са ме разочаровали. И тя сподели, как баба и правила филийки в фурната. Рецептата е много простичка. В намаслена тавичка се нареждат филийките и се напръскват с водичка. Върху тях се натрошава сирене и запичат във фурната. Целта е да се запече сиренето, през това време хлябът също се запича отдолу и получава златиста коричка.
  Хлябът отдолу е запечен, отгоре е мек с печено сиренце. Чудесна закуска. Чаша чай?

сряда, 20 октомври 2010 г.

Постни бисквити с моркови

 Сещате ли се, за онзи виц за Зайо Байо, Баба Меца и морковената торта. Не е торта, а бисквитки. И действието не се развива в горската сладкарница, а в моята кухня.
 Имаме и заек Оливър който живее в кухнята, ама той не обича много моркови, предпочита ябълки. Другият заек на бебешкото столче не отказва да хрупа бисквити.... с моркови. 
 Рецептата я взех от книгата "Соленки, сладкиши, кремове" на Добрина Венкова
От 220 гр. настъргани моркови, 220 гр. захар, 150 мл. олио, ванилия и брашно с един бакпулвер се замесва твърдо тесто (моето не беше много твърдо). В рецептата пише тестото да се оформя с формички на гъсенички, но аз го оформих на топченца колкото жълтък на яйце (така изглеждат защото се оцветяват от морковите). Наредих ги в тавичка постлана с хартия за печене на разстояние два пръста едно от друго. И ги изпекох на 180-200 градуса.
 
Поставени в съд с капак остават хрупкави. Не мога да кажа колко, защото ги изядохме за два дни.
 Обичате ли чай от шипка, а бисквити...хруп, хруп...
Заповядайте!
Ина, чаена фейо, благодаря за вдъхновението :)

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Печено чесново пиле

  Рецептата е много лесна и бърза.
 Едно пиле се разрязва през гръдната кост и се намазва с марината.
  Марината: В подходящ съд се счукват шест скилидки чесън с щипка сол и една супена лъжица сусам. Добавят се една лъжица къри, чаена лъжичка мед и сокът на половин лимон.
 Така овкусеното пиле трябва да престои около половин час
 Покрива се дъното на неголяма тава с морска сол и се слага в фурната да загрее.
  Пилето се слага върху горещата сол и се изпича на умерена фурна около 200 градуса до получаване на тъмна коричка.
 Да ви е сладко :)

петък, 15 октомври 2010 г.

Лимонадени кифлички със сирене

 Тези кифлички са малко "менте", имитират наличие на яйце в тестото.( Не са по стандарт Стара планина.)  Защото им слагам лимонада - овкусител, оцветител и подобрител, без наличие на соя :)))
Замесвам тесто от четвърт кубче прясна мая, половин чаша от 250 мл. мляко и половин чаша лимонада, 4 лъжици олио, по чаена лъжичка сол и захар и около половин килограм брашно. Тестото втасва в намаслена купа и пак се измесва с още малко брашно. Плънката на кифличките е от 300 грама натрошено сирене смесено с един белтък и две лъжици олио.  За месенето използвах машината за хляб на програма за тесто, след втасването добавих брашно и пак пуснах програмата, като я прекъснах преди втасването. Тестото трябва да почине около 10-15 минути, преди да започне някакво оформяне. Това важи за всяко тесто - трябва да е леко отпуснато но не втасало преди оформянето.
На намаслен плот оформям кора от него с ръце, може да се използва и точилка.


Отрязвам триъгълник и завивам кифличката.



 Завитите кифлички се нареждат в намаслена тава или покрита с хартия за печене. Намазват се жълтък поръсват се със сусам, пулверизират се с вода и се оставят да втасат. Изпичат се в умерена фурна, до получаване на това:

Тук е мястото да похваля и ръжените хлебчета на Ина, и да и благодаря за рецептата! :) Много, много вкусни :)
И да ви покажа, моят съавтор в блога, който често пише с мама и без мама :)

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Тиквеник "в собствен сос"

Много е лесен,  нежен и ароматен. Нужни са ни пакет кори от 400 грама, около килограм настъргана тиква, чаена чаша захар, 50 мл. и още малко олио.
Тиквата се смесва със захарта. Престоява около половин час. След това се изцежда от отделения сок. Към отцедената тиква се прибавя 50 мл. олио. Разбърква се добре.
Върху всяка кора прегъната на две се слага от плънката и се навива на руло.

Рулата се нареждат в тава намазана с олио или с хартия за печене. Заливат се с няколко тънки струйки олио.

Изпичат се на умерена фурна до кафяво.
Сокът отделен от тиквата се прецежда и се слага да заври. С него се залива  тиквеника. Завива се с кърпа. Ако успеете може да го сервирате охладен. Ако не, здраве да е :)
Да ви е сладко :)

Разкриване-Втора част

Получих тази награда от Ина. В последно време, не ми се пишеше в блога. Може би, смяната на сезоните си казва думата. Но както и да е... Днес във нейният блог видях една тиква. Сетих се, че сега е сезонът за раздаване на тиквени награди.  Затова с този тиквен медал и царевичен кочан награждавам:
Райна
 Тиквеният медал ги задължава да сготвят и представят една тиква. А наградата от Ина ги задължава да я предадат на седем блога. Също така трябва да се издадат в няколко направления:

Любим автор?
  Нямам определен. От малка харесвам Вазов, Йовков и Ботев, но постояно откривам нови и нови автори, които ми допадат.
Какво ме вълнува?
 От това, което ме заобикаля, това което е в главата ми, това което е в мечтите и желанията. Като всеки човек.
Мразя?
 Двуличието и предателството.
  Второто най-много.
Днес няма да ви поздравявам с песен, ако сготвите тиквата на Ина музиката сама ще ви намери :))

Търсене в този блог