понеделник, 27 януари 2014 г.

Пържено свинско

 Простите рецепти и простите начини на приготвяне са ми любими! Иска ми се да има повече рецепти за ястия, които изискват малко усилия и малко продукти. Пържено свинско може и да не е подходящо за хора спазващи определени режими на хранене. Но с подходяща гарнитура това е ястие, което ще ви спаси когато бързате и няма друго налично в хладилника, освен продукти за салата. По този начин вие ще осигурите бързо и питателно ястие. Особено, ако имате гладни мъже у дома.
 Около килограм свинско от плешка нарязано на кубчета, хвърлено в тенджера с един пръст мазнина. Винаги отделя вода. Когато изври водата е ред да сложите подправките сол, чубрица и черен пипер. Когато образува апетитна коричка добавете червен пипер, разбъркайте и отстранете от котлона. Подправките ги отмервайте с чаена лъжица. Имате прекрасно свинско, с вкусна мазнина.  Остава да си намерете подходяща гарнитура :) Да ви е сладко!

събота, 11 януари 2014 г.

Златко Ангелов гостува с интересна боб чорба

 Авторът на "Любов на Boogie Street" Златко Ангелов гостува с тази интересна рецепта. За впечатленията ми от книгата надникнете ето тук. Най-добре я прочетете. За мен е удоволствие да ви представя рецептата на автора. Изпробвана и сготвена от мен. За жалост в Шумен отново не намирам свежа целина, затова
подправките са ми сухи. Но сиренето и домашния хляб са пресни.
Оставям Златко да ви разкаже за тази чорба и сиренето.

БОБ ЧОРБА – СЪС ИЛИ БЕЗ СИРЕНЕ!

Може и много да ходя по света и да живея къде ли не, но има едно условие, което трябва да е изпълнено, за да остана и да си устроим дом. Да има магазин, където се продава българско овче сирене. По света го наричат фета и навсякъде има гръцка фета, турска фета, френска фета, но не навсякъде има българска фета. А, както обича да казва жена ми, Златко яде само българско овче сирене. Едно, че в къщата трябва винаги да го има. И две, не минава ден без да ям сирене.

Сиренето върви с всяко ядене у дома (на ресторант е друго). Но най-върви с бял боб. Боб се яде много по света. Мексиканската кухня например направо не може без боб. В целия западен свят е пълно с консерви от какви ли не видове боб – чер, пъстър, бъбрековиден, маслен, бакла, зелен, оранжев, лайма... и много други. И въпреки това многообразие, аз смятам, че правя български боб по уникален начин. Боб чорба, нека уточня. Някак не върви да му се вика супа, въпреки че се харесва и на най-изтънчените и превзети интелектуалци.

Бобът трябва да бъде бял, за предпочитане да е по-едър. Задължително го накисвам във вода преди лягане. На другия ден бобът е набъбнал, добре е когато вода почти не е останала в тенджерата. Изливам остатъка, отново наливам вода и така бобът може да стои, докато стане време да бъде сготвен. Втората вода също се излива, тенджерата с боба се напълва две-трети с вода и се слага да ври на силен огън. Половин килограм боб дава чорба за осем души, следователно, ако сте само четирима у дома, ще сложите 250 г боб. Но и да остане за другия ден, не е страшно: бобът дори е по-вкусен като престои на студено. Особено със сирене.

Докато завира, над тенджерата нарязвам една голяма глава лук, възможно по-ситно – но като мъж много не се старая, така и така лукът се стопява в чорбата. Но лукът замества олиото. Никакво олио, никакви запръжки, икакви предарителни обработки! Това е абсолютно задължително, за да стане бобената чорба мека и мазна, без да се слага капка мазнина.

Щом бобът и лукът заврят, трябва да се изпенят с надупчена лъжица и огънят да се намали до най-слаб. Тогава нарязвам два или три моркова и няколко стръка целина и ги добавям към тенджерата. Особено добре е ако целината има листа, може да се сложат и цели, но е по-добре да се наситнят. Обелвам няколко скилидки чесън и, заедно с една изсушена люта чушка, ги слагам и тях към сместа. Количеството винаги определям на око, по чувство, затова не предписвам нито грамове, нито бройки. Така правя всяко ядене – има пропорция на съставките, която човек усеща без да има нужда от цифри и измервания.

Нарязвам една зелена пиперка и я оставям настрани, слагам капака на тенджерата и отивам да пиша. Спокойно мога да пиша около час и половина без да поглеждам тенджерата, която къкри на  огъня. За съжаление, нямам глинено гърне, защото нямам камина или огнище, където то да ври, но и в тенджера на газовата печка бобът става също толкова вкусен.

Когато вдигна капака на тенджерата след час и половина, отвътре се носят магически ухания. С дървена лъжица разбърквам и добавям нарязаната чушка. Прибавям сол и оставям да ври още около 10 минути. Спирам огъня и добавям обилно ситно нарязан гюзум (в софийско му казват джоджен). При липса на пресен, може и изсушен, но първият е за предпочитане.

Ако имате гости, боб чорбата трябва да е първото ястие, след ракията и салатата. Може да се яде заедно със салата, но най-добре е салатата да е шопска, с много лук, зехтин и овче сирене, натрошено на ръка. Настърганото сирене променя вкуса, да не кажа направо разваля шопската салата. На другия ден, останалият боб е най-добре да се изяде студен, заедно със сирене.

При това приготвяне – измиване и изпенване - никой няма да чуе, че сте яли боб в последвалото денонощие. Сега, защо не съм Деница Дилова, да ви замая с някоя любовна история, случила се след бобена чорба, до печката или до масата за вечеря? Но! Може би вие сами ще си я създадете, със супената лъжица в ръка... И без да сърбате, моля!






Търсене в този блог