Некулинарно за "Тънкости на приготвянето"

Фотография © Галя Йотова

 Беше ми любопитна кулинарната част. Започвайки да я чета, преминах през съдържанието и видях че рецептите са в края. Очаквах да е поредната захаросана и претенциозна книга учейки ни как да живеем, как да мислим, на всичкото отгоре и как да готвим.   Реших да започна отначало, издателство „Скалино“ досега не ме е подвеждало, но все пак имах едно наум.

 Прочетох я за един следобед, чак вечерта  погледнах рецептите.   Отдавна  не бях попадала на толкова истински  български текст.  Въпреки че не е типичната кулинарна книга,  все пак биха я харесали тези, които обичат да хапват или готвят.

 „Тънкости на приготвянето“ не е за  хора,  които не могат да приемат,  че млякото идва от вимето т. е. циците на крави и други преживни.  Месото на трапезата  е от трупове на животни.  Няма да обяснявам откъде идват яйцата, за да не ги шокирам.  Казват че рибата нямала душа, много не ми се вярва.   Вече имам  едно наум  за охлювите, оказаха се интересни същества.

 Ако харесвате истинският живот и сте поне малко бохем по душа, ще бъдете очаровани от разказите на Деница.

 Обичам да чета рецепти с истории. Представям си как хората са седнали около трапезата похапват и има един разказвач, който сервира весела история за глиган или патица някога случила се, а може и да е легенда, защо не и измислена.  

 Аз се потапям в кулинарната част и започвам да готвя. Намирам се в едно село,  в къщата на дядо ми.  Тихо и спокойно е. Съседите ни са една поляна и акациева гора.  В гората има герои от книгата.  Ще ги сготвя по една от представените рецепти, според вас какви са тези същества?