петък, 4 септември 2009 г.

Хляб с овесени ядки и грис




Преди няколко месеца се сдобих с машина за хляб. Нищо особенно не е, най обикновена машинка с казанче бъркалка и реотан. Започнах да ровя в интернет за рецепти. Чичко Гугъл бълваше и бълваше. Опитах доста от тях някои сполучливи други пълен провал. Направих доста хлебчета с вид и твърдост на тухла. Можех да вляза с тях в ръкопашен бой или да ги използвам за бомби в някоя съвременна война. Докато не открих идеалното съотношение-1:3и1/3. Една част вода три части и малко отгоре брашно. Колко малко? Някъде около една трета но всичко зависи от брашното.
В този ред на мисли днес реших да направя хляб с овесени ядки. Често правя такъв хляб като замествам едната част от брашното с ядки. Но понеже става по малък днес реших да добавя още една съставка а именно пшеничен грис. Получи се така: една част вода, една част овесени ядки, една част грис и една част и малко отгоре брашно. При моята машинка редът на поставяне е такъв:
половин кубче мая за хляб
1 част вода
1 част овесени ядки
1 част пшеничен грис
1 и1/3 част брашно
1 чаена лъжичка сол
1 чаена лъжичка захар
и когато започне да става на топка тестото добавям в казанчето малко олио- но това не е задължително. Получи се доста добре. Пак ще го правя.

Рошавите питчици


В поредната главоблъсканица за нещото с което ще вечеряме се сетих за тях-рошавите питчици. Това бяха едни малки странни топченца от лепкаво тесто, доста лесни и бързи за направа, намиращи се в почти всеки тефтер с рецепти на нашите майки и баби. Продуктите се намираха във всеки уважаващ себе си хладилник. И така вече бях решила. Извадих от хралупата на хладилника кофичка кисело мляко и сирене. Подготвих купата за бъркане, залепих с магнитче листчето с рецептата на хладилника и започнах да слагам по ред продуктите:
1 кофичка кисело мляко
2 чаени лъжици сода
300 грама сирене
3 чаши брашно
Преди да сложа брашното, се зачудих, нещо много обикновени ми се виждаха. Отворих отново хладилника, вътре ми намигаше почти привършено бурканче лютеница. Освободих го от съдържанието му и добавих по малко босилек, риган и сол.  Три наситнени склидки чесън бързо отидоха при другите продукти в купчинката. Сложих брашното и започнах да бъркам. Стана доста гъсто тесто, точно както пише в рецептата. Започнах да нареждам малки рошави топченца в тавата помагайки си с лъжица, боцнах на всяко по парченце масло за разкош. Сложих ги да се пекат на 200 градуса в затоплената фурна.
Бях забравила колко бързо стават. Скоро се разнесе невероятно ухание. Малките рошави топченца се превърнаха в дебелички зачервени питчици. Тези малки пухкави уханиенца доста се понравиха на моите мъже. Надявам се и на вас да ви харесат.

Търсене в този блог