Торта Милена

 Когато Марти се роди получи подарък една пъстра плюшена стоножка от Милена. Стоножката получи същото име. Пъстрата Милена стана незаменима и много обичана. Без нея не заспива. Горката, много е мачкана, смукана, сдъвкана и какво ли още не. За една година тази играчка се промени така все едно е ходила на война.
 Изобщо не съм се чудила каква ще е тортата за рождения му ден. Но лесно е да искаш, а трудно е да я направиш. Започнах по отрано с мислите за тази ми Миленоторта. Първо потренирах за основата. Исках да е вкусна и сочна, но без сироп. Затова направих този кекс като сложих сиропа вътре. Кекса стана страхотен, но за тортата промених малко рецептата добавих още едно яйце, още едно пакетче бакпулвер и намалих чашите брашно с половин чаша. Разделих сместа на две и получих два блата които съединих със сметанов крем от сметана разбита с пакетче сух сладолед. Отгоре залях блатовете с шоколад и масло разтопени в МФ и гарнирах с бадеми. Това е най вкусната част от тортата.
 За Милена използвах пандишпанен блат, намазан със същия крем и навит на руло. Рулото го нарязох за да оформя тялото на стоножката. Всяко едно парче намазах с крем от разбита сметана и пудра захар и боя. За да имитира плюшена играчка поръсих с оцветени кокосови стърготини останали от тези трюфели. От такова парче оформих и главата, За прочутия нос на Милена и пипала които Марти използваше за чесалки на зъбите използвах марципан Варна останал замразен от друга торта. С две думи се справях с каквото имах, защото нямаше как да ходя отново на магазин в зимата с бебето. Снимката  е от недовършената торта, но идеята е ясна. Когато намеря изгубените снимки на готовата торта ще ги добавя.
 Мислих си, че съм я направила с много компромиси, с не добре оформен ръб на основата (не ми достигна сметана), но когато видах радостта в очите на Марти разбрах, че съм се справила. Нали тортата беше за негова радост!