Приказка за таралежа Митко
Таралежа Митко се събудил една сутрин и поискал да се поразходи. Видял, че майка му е някъде навън, скочил от леглото, излапал набързо закуската си и бързо, бързо излязал. Решил да и направи изненада. Взел една огрооомна кошница, метнал я на гърбината и се запътил към онази полянка, където знаел, че има много, много гъби. Когато пристигнал видял, че там подскачали малки непознати зайчета скоро родени, и тяхната майка Зайка се опитвала да ги събере и поведе към дома. Но малките зайчета били много непослушни и се наложило Митко да помогне. Затова, закъснял Митко и майка му много се разтревожила. Някъде към обед се прибрал много гладен и изморен, но с пълна кошница гъби. Майка му сготвила вкусна гъбена чорбица. Таралежът Митко излапал цели две купички, никога не бил ял толкова вкусна супа.
Тази приказка разказвах дълго време на големият ми син преди да заспи. После още една, пак за таралежа Митко, но там се беше налапал с боб, и летеше като безмоторен самолет.
Всеки път когато правя гъбена супа си я спомням.
А тази приказна супа се прави много лесно и бързо. Трябва да имате гъби, две лъжици овесени ядки, една малка глава лук, червен пипер, сол копър и вода. Гъбите, овеса и лука се запържват в тенджерка с малко олио, добавя се солта и червения пипер, залива се с вода и се вари на не много силен огън, защото може да изкипи. След като е готова се подправя с копър, по желание може и чесън да се сложи, и готово. Имате топла и лека гъбена супа. Гъбите и водата са по собствена преценка. Рецептата е подходяща и за микровълнова фурна.
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Търсене в този блог
тук съм
какво беше
-
▼
2010
(74)
-
▼
февруари
(20)
- За ряпата
- Питка със сирене
- Ашуре "Екзотика"
- Соева чорба
- Писмо до петела
- Бисквити тип "обикновени" с лимон
- Жадната монахиня
- Скрито под лозата 2
- Картофи с гъби на микровълнова фурна
- Вкусна гъбена чорбица
- Бухтички със сирене
- Орехови трюфели със стафиди
- Торта Милена
- Честит рожден ден
- Боб на фурна с маслини и чесън
- Соленки с масло
- Ореховки Жужу
- Тодорови пити
- Яхния от леща "Френски рай"
- Коктейл Рени
-
▼
февруари
(20)
Ох, Кате, разсмя ме :)))
ОтговорИзтриванеТози таралежко много гладен, бре :)))
Обичаме гъбена супа, въобще обичаме гъби (на малкия още не му давам), а твоята е много интересна.
Много усмивки за теб, за голямото и по-малкото таралежчета :)))
Така преглъщах, Кате, докато четях приказката в очакване на рецептата, защото и аз правя супичка от гъбки, която обичаме.
ОтговорИзтриванеСамо, че си ги купуваме от магазина:))
А ти продължавай да разказваш:)
Благодаря Ина и Дани. Приятна и усмихната вечер! Поздрави от таралежовата бърлога!
ОтговорИзтриванеВече знам какво ще си сготвя утре! Благодаря за "вкусният" пост!
ОтговорИзтриванеИ аз благодаря Кикиморке, че се доверяваш на рецептата:) Най е вкусна с ядливи гъби:))))
ОтговорИзтриване