Първо, ще ви кажа основната рецепта за пандишпан, както ме е учила майка ми: 5 яйца, 1 чаша захар и чаша и половина брашно.
Сега рецептата за монахинята пандишпан: 4 яйца+2 жълтъка, една чаша захар, чаша и половина брашно. Сироп: една чаша мляко или вода, една чаша захар, едно пакетче краве масло от 125 грама, един шоколад от около 100 грама. Глазура: два белтъка и шест лъжици захар.
Много хора се притесняват да правят пандишпан, мога да ги уверя, че не трудно и в надуването на блата няма никаква магия. Досега не съм имала провал. Слагам яйцата в по голяма купа с захарта и ги разбивам с миксер, като накланям купата с едната ръка и с другата описвам осмици с миксера. Цялата процедура трае около 20 минути, при мен 10 почивка и пак 10. Опитвам дали е готова пяната с захарта, като капка от нея застава неподвижно на нокътя ми и не се разтича. След това разсипвам брашното и с широка лопатка или лъжица с няколко движения, го смесвам с яйчената пяна. В тефлонова тортена форма или "намазана" с хартия за печене тава разстилам сместа и пека на загрята фурна на 200 градуса, моята фурна е без вентилатор.
И така сега за сиропа. В подходяш съд се разтапя захарата в млякото, след това се добавя маслото и шоколада. Готовият сироп се маха от котлона да се охлади.
За глазура се разбиват белтъците с три лъжици захар на твърд сняг. Останалите три лъжици захар се карамелизират с лъжица вода. Готовият карамел се излива горещ при разбитите белтъци при работещ миксер.
На изпеченият охладен блат се правят дупчици с молив или химикал. Залива се с топлия сироп. Когато поеме сиропа и изтине сладкиша се намазва с глазурата.
Може би монахинята докато е правила кекс, е опитвала новата реколта от манастирското вино. След няколко чашки си спомнила, защо се е отказала от светския живот и е заплакала. Сълзите и капели върху кекса и се събирали в образуваните дупчици. Покрила сълзите си с бялата глазура. И така се родила рецептата за кекса. А защо била жадна, ами, де да знам.
Ама много са вкусни сълзите на монахинята :)
била е жадна за светския живот!
ОтговорИзтриванеНай-хубавата жадна монахиня я правят в "Кара Иван". От много време разглеждам сайтовете за рецептата за този сладкиш, но до сега не съм открил онази, която използват там. Може и да е импровизация на готвача, но е разкошна. Ако имаш желание и време отбий се за едно кафе. Малко са туткави сервитьорите, но си заслужава чакането.
ОтговорИзтриванеТова сладкишче вуйна ми го правеше, когато бяхме малки и заедно с румънския сладкиш ни бяха много любими. Нашата версия бе, че така се казва, защото с колкото и сироп да я поливаш, "монахинята" все го попива. А монахиня, защото сиропът е тъмен като одеждите й. Само, че вместо шоколад мисля, че ползваше вуйна какао.
ОтговорИзтриванеАз имам още по-лесен начин за помнене на рецепта за направа на пандишпан - колкото яйца, толкова лъжици захар и толкова лъжици с връх (супени) брашно + още 1-2. Може да се добавят и толкова лъжици олио.
Няма какво да коментирам повече - сладкишчето е супер не, ами повече супер :)))
Дали е била жадна за светския живот, или е ожадняла от виното :):)
ОтговорИзтриванеIlio знаеш ли мислила съм си, че този сладкиш наистина търпи много вариации. Например със сиропа: млякото да се замени със сметана, или да се използва крем от жълтъци, мляко и захар сгъстени на водна баня. Но истината е, че го правя когато имам основни продукти в хладилника, а искам да направя нещо като торта. Но когато имам път към София, ще го имам впредвид този ресторант и монахинята му. Поздрави!:)
ОтговорИзтриванеФедора в момента върви една реклама за салама -Това е салама и от моето детство! Та и този сладкиш е от нашето детство. Поздрави :):)
ОтговорИзтриванегледай ти, никога не съм го яла този сладкиш и ще трябва да видя където е този ресторант "Кара Иван"
ОтговорИзтриванеЗдравей Катя, копирах си твоята рецепта и някои от близките дни ще я направя, стигнах до нея, защото и в моя блог се вихри една монахиня и се радвам сега да видя някои от твойте рецепти, защото досега съм чела само коментарите ти в блога на моята приятелка Райна
ОтговорИзтриванеЗдравей Емилия. Ще се радвам да ти допадне сладкиша.
ОтговорИзтриванеКате, толкова образно си го описала:
ОтговорИзтриване"осмици", "капка на нокът"....просто няма как да не го направя това тесто добре:)))
За монахинята какво да предположа: имала си за какво , плакала си:)
Но пък страхотен сладкиш е сътворила!
Поздрави от мен:))
Катя,
ОтговорИзтриванекаквато и да е историята,
сладкишът е чудесен и
класика вече толкова години!
Поздрав и усмихнат ден, Диана
Дани разбрах че много хора се притесняват да ги правят тези блатове, затова реших да опиша лесният начин в който съм сигурна и всеки път се получава. поздрави :)
ОтговорИзтриванеДиана, права си той е класика. Лесен, вкусен и сочен. Поздрави!
ОтговорИзтриване