петък, 2 декември 2011 г.

Месец на Надеждата

 Мислех да напиша поредната рецепта, но не мога да сдържа! Не си обяснявам, какво става с нас хората! Всичко около нас е лесно и достъпно, имаме евтини или скъпи хобита, вещи, придобивки. Всеки се разстила според чергата си. Всеки от нас среща и се бори с неговите проблеми. Толкова сме се вманиачили в тях, че забравяме да бъдем хора. Жалко за нас, жалко за всичко което сме постигнали като вид!
 Болно ми е когато ни заливат новини за жестокости направени от деца. Нали повечето родители твърдим, че децата са най - важни в нашия живот. Но вместо да ги прегърнем и разберем ги обграждаме със скъпи вещи и занимания, за да си купим по този начин малко спокойствие и да притъпим чувството за вина.
 Вината за жестоките деца я носим ние! Толкова сме свикнали да приемаме жестокостта, че я подминаваме като поредната криминална новина. Затворете очи и си представете как убивате човек с чук. Стегна ли ви гърлото, почуствахте ли тежест в гърдите?
  Това се поднася ежедневно като информация. И лошите и добрите новини ги правим ние, но са по интересни и обсъждани лошите. Превърнали сме се в едни мрънкащи и вечно недоволни хора. Губим способността си да виждаме красивото и доброто. Губим вярата, а с нея си отива и надеждата.
 Декември е последният месец от годината. Изгубихме почти една година  живеейки по този начин. Нека да си подарим един месец на Надеждата! Надеждата, не че ще се промени света около нас, а че ние самите ще станем по добри хора.
 Не ми казвайте, че това горното не важи за вас. Замислете се! Прегърнете близките и децата си и им кажете че ги обичате!




14 коментара:

  1. Каре,
    чудесно си го казала!
    Всички имаме нужда да сме още по-добри!
    Нека го направим !
    Прегръдки и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Кате,благодаря ти за чудесния пост и напомняне.Да,напомняне на нещо съвсем елементарно и чисто човешко-хора сме и сме адски слаби и раними...Но любовта ни прави по-силни,по-уверени и по-напористи.А именно сега това ни е нужно,за да се преборим със зимата,с неволите и с безпаричието.Поздрави и бъди благословена!:)

    ОтговорИзтриване
  3. Докосна ме, Катя...
    Вярно, истинско и силно.
    Страхотна си и благодаря,
    голяма прегръдка за теб, Диана

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотни сте, благодаря ви! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  5. Подкрепям всеки ред, написан от теб, Кате! Страхотна публикация!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за подкрепата, Зори!

    ОтговорИзтриване
  7. много хубаво казано и написано, много поздрави и до скоро, приятна вечер

    ОтговорИзтриване
  8. Много хубави и отрезвяващи думи! Таистина сме се превърнали в мранкащи, негативни мърморковци. Напоследък и аз се хващам, че все по-често мрачни мисли ми завладяват съзнанието и се опитвам да се преборя с тях с някоя красив слънчев спомен. Благодаря ти за думите!

    ОтговорИзтриване
  9. Страхотна публикация. Продължавай в този дух.

    ОтговорИзтриване
  10. Темата, която хващаш е много хубава и важна. Със сигурност ние сме виновни за това децата ни да бъдат токова жестоки. Ние сме твърде заети да ги възпитаваме явно и си мислим, че като им даваме пари да си купуват каквото поискат ще възпитаме в тях някакви човешки ценности, но не е така.Ще се осъзнаем но твърде късно. Преди няколко дни наблюдавах една млада майка която говореше явно от дълго време по телефона, беше с детето си, не знам колко е бил важен разговора, но детето стъпи на улицата, добре, че нямаше коли тогава.Тогава явно майчинският инстинкт проговори и жената се обърна видя и викна, може би ще се усетим и осъзнаем кое е най-важното, но трябва ли да бъде по този начин!?

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог