Мислех да напиша поредната рецепта, но не мога да сдържа! Не си обяснявам, какво става с нас хората! Всичко около нас е лесно и достъпно, имаме евтини или скъпи хобита, вещи, придобивки. Всеки се разстила според чергата си. Всеки от нас среща и се бори с неговите проблеми. Толкова сме се вманиачили в тях, че забравяме да бъдем хора. Жалко за нас, жалко за всичко което сме постигнали като вид!
Болно ми е когато ни заливат новини за жестокости направени от деца. Нали повечето родители твърдим, че децата са най - важни в нашия живот. Но вместо да ги прегърнем и разберем ги обграждаме със скъпи вещи и занимания, за да си купим по този начин малко спокойствие и да притъпим чувството за вина.
Вината за жестоките деца я носим ние! Толкова сме свикнали да приемаме жестокостта, че я подминаваме като поредната криминална новина. Затворете очи и си представете как убивате човек с чук. Стегна ли ви гърлото, почуствахте ли тежест в гърдите?
Това се поднася ежедневно като информация. И лошите и добрите новини ги правим ние, но са по интересни и обсъждани лошите. Превърнали сме се в едни мрънкащи и вечно недоволни хора. Губим способността си да виждаме красивото и доброто. Губим вярата, а с нея си отива и надеждата.
Декември е последният месец от годината. Изгубихме почти една година живеейки по този начин. Нека да си подарим един месец на Надеждата! Надеждата, не че ще се промени света около нас, а че ние самите ще станем по добри хора.
Не ми казвайте, че това горното не важи за вас. Замислете се! Прегърнете близките и децата си и им кажете че ги обичате!
Болно ми е когато ни заливат новини за жестокости направени от деца. Нали повечето родители твърдим, че децата са най - важни в нашия живот. Но вместо да ги прегърнем и разберем ги обграждаме със скъпи вещи и занимания, за да си купим по този начин малко спокойствие и да притъпим чувството за вина.
Вината за жестоките деца я носим ние! Толкова сме свикнали да приемаме жестокостта, че я подминаваме като поредната криминална новина. Затворете очи и си представете как убивате човек с чук. Стегна ли ви гърлото, почуствахте ли тежест в гърдите?
Това се поднася ежедневно като информация. И лошите и добрите новини ги правим ние, но са по интересни и обсъждани лошите. Превърнали сме се в едни мрънкащи и вечно недоволни хора. Губим способността си да виждаме красивото и доброто. Губим вярата, а с нея си отива и надеждата.
Декември е последният месец от годината. Изгубихме почти една година живеейки по този начин. Нека да си подарим един месец на Надеждата! Надеждата, не че ще се промени света около нас, а че ние самите ще станем по добри хора.
Не ми казвайте, че това горното не важи за вас. Замислете се! Прегърнете близките и децата си и им кажете че ги обичате!
Каре,
ОтговорИзтриванечудесно си го казала!
Всички имаме нужда да сме още по-добри!
Нека го направим !
Прегръдки и хубав ден!
Благодаря, Дани! Прегръдки!
ОтговорИзтриванеКате,благодаря ти за чудесния пост и напомняне.Да,напомняне на нещо съвсем елементарно и чисто човешко-хора сме и сме адски слаби и раними...Но любовта ни прави по-силни,по-уверени и по-напористи.А именно сега това ни е нужно,за да се преборим със зимата,с неволите и с безпаричието.Поздрави и бъди благословена!:)
ОтговорИзтриванеСвалям ти шапка!
ОтговорИзтриванепрегръщам ви и вас
ОтговорИзтриванеДокосна ме, Катя...
ОтговорИзтриванеВярно, истинско и силно.
Страхотна си и благодаря,
голяма прегръдка за теб, Диана
Страхотни сте, благодаря ви! Прегръдки!
ОтговорИзтриванеПодкрепям всеки ред, написан от теб, Кате! Страхотна публикация!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за подкрепата, Зори!
ОтговорИзтриванемного хубаво казано и написано, много поздрави и до скоро, приятна вечер
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ОтговорИзтриванеМного хубави и отрезвяващи думи! Таистина сме се превърнали в мранкащи, негативни мърморковци. Напоследък и аз се хващам, че все по-често мрачни мисли ми завладяват съзнанието и се опитвам да се преборя с тях с някоя красив слънчев спомен. Благодаря ти за думите!
ОтговорИзтриванеСтрахотна публикация. Продължавай в този дух.
ОтговорИзтриванеТемата, която хващаш е много хубава и важна. Със сигурност ние сме виновни за това децата ни да бъдат токова жестоки. Ние сме твърде заети да ги възпитаваме явно и си мислим, че като им даваме пари да си купуват каквото поискат ще възпитаме в тях някакви човешки ценности, но не е така.Ще се осъзнаем но твърде късно. Преди няколко дни наблюдавах една млада майка която говореше явно от дълго време по телефона, беше с детето си, не знам колко е бил важен разговора, но детето стъпи на улицата, добре, че нямаше коли тогава.Тогава явно майчинският инстинкт проговори и жената се обърна видя и викна, може би ще се усетим и осъзнаем кое е най-важното, но трябва ли да бъде по този начин!?
ОтговорИзтриванеТова е така защото загубихме вярата си Бога. Нямаме и страх Божий. Не го признава ме в живота си и Той ни оставя да страдам.
ОтговорИзтриване