петък, 24 декември 2010 г.

Да бъде, дружина!

Много сме път пътували, тъмни нощи пребродили
                и сме дошли в този дом, да му пеем малко, много
                за здраве  и берекет. Кажете дружина! Да бъде!

.Тебе пеем станинине, тебе славим господине.
                 Много здраве, бог ви прати имот, живот, дом палати.
                 Кажете дружина да бъде! Да бъде!

 Колко здравец по гората,толкова звезди в небесата
                Живот, почит дни богати.
                Кажете дружина да бъде! Да бъде!

 Колкото листенца  по гората, толкова агънца в стадата
                Кажете дружина да бъде! Да бъде!

 Колкото звездици в небесата, толкова усмивки на децата.
                Кажете дружина да бъде! Да бъде!

Тъй както тече реката, тъй да идват парите в този дом.
                 Кажете дружина да бъде! Да бъде!
Ой Коладе, мой Коладе!Тебе пеем бога славим!
                  Колко звезди в ясно небе, толкоз здраве в таз дружина,
                  Колко здравец по планини, толкоз здраве в тая къща!
                  За да има догодина, догодина до амина!
                  Кажете дружина да бъде! Да бъде!                

 Тоз  кравай, вит превит, сят пресят
                                    пред бога печен на нас наречен.
                                    Да бъде дружина! Да бъде!
                                    Колкото са в него зрънцата, толкова  и радост в тази къща.
                                    Пълна къща със дечица, вакли агънца в кошари

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Рула от пангасиус

 Отдавна не съм писала тук, но имах други ангажименти. Първо искам да се похваля, че най младият човек от семейството вече не е кърмаче. За компенсация показа всичките си магарешки номера. Това малко торнадо, подтичва от стая в стая и "прави геройски бели". Добре, че батко му го гледа, когато няма да учи, за да има мама малко спокойствие. Сега е един такъв момент.
 На тази рецепта най после и дойде времето. Досега съм срещала само замразен пангасиус, често  с доста "глазура". Затова го оставям да се размрази добре, например от вечерта. След това  го отцеждам от останалата вода върху домакинска хартия. Ако се пропусне бавното размразяване и отцеждането, когато печете пангасиуса, ще пусне доста вода и вместо печен ще е варен.
 Така оформените филета се посоляват и поръсват с черен пипер. Върху тях се поставя плътно тънко нарязана пушена шунка или немазен бекон.Върху рибката  се разпределя нарязан лук, маслини без костилки и парченца кашкавал.


Филетата се навиват с плънката  и се слагат в намазнена тавичка с края надолу. Изпичат се в умерена фурна до зачервяване.

 Последният път когато правих по този начин пангасиус го гарнирах с печено кисело зеле.
Така приготвено зелето се ползва като самостоятелно ястие, като гарнитура и като заготовка за зеле с ориз. За последното само се добавя ориз и вода.
Една кисела зелка се нарязва и кисне около час във вода. След това добре се изцежда, поставя се в тавичка, нарязва се една глава лук по желание, и се залива с 100 милилитра олио. Разбърква се с една лъжица червен пипер, слага се в умерена фурна. Изпича се до зачервяване. Ние го харесваме препечено.

Иска ми се да направя още една публикация преди Коледа, но не знам какви планове има малкият човек. Затова сега ви пожелавам весели празници, много любов и усмивки!

сряда, 8 декември 2010 г.

Маринована херинга

Тази рецепта става и за друга риба. Много често я правя с филе от херинга. Нужно е да имате хладилник, малко морска сол, ябълков оцет, олио и търпение. Може да си купите бутилка водка, да я сложите на вратата на хладилника "да отлежава" и да ви индуцира за положената риба, която се маринова.
Почистената херинга се наръсва с морска сол и се оставя покрита в хладилника за два три дена. Забележете, че не се покрива, а обилно се поръсва с морска сол. След като отлежи, се измива поставя се отново в подходящ съд и се покрива с една част ябълков оцет и една част вода. Целта е да се овкуси от оцета, костите да омекнат и да се изкисне от солта. Отново за няколко дни трябва да отлежи.
В дълбок тиган се загрява около чаша олио. В горещата мазнина се слага обелена и срязана на две глава лук, два три дафинови листа и черен пипер на зърна около супена лъжица. Когато лукът покафенее се изважда. В така овкусеното горещо олио се овалват филетата и се нареждат в подходящ съд, аз използвам буркани или дълбоки кутии за храна. Между тях поставям дафиновия лист и зърната черен пипер. Напълнените съдове се доливат с олиото. Ако  не достигне, се долива с ново обгорено олио с глава лук. Отлежава най малко една седмица, най добре две.
Дано и водката ви да е останала, аз не я обичам много, но с тази рибка добре се връзва :)
 Ако ви е почивен ден, може и да си пуснете подходящ филм :)))

вторник, 9 ноември 2010 г.

Броколи с кюфтенца

 Доста недолюбван зеленчук от моя голям син. Но това ястие му допадна. Освен това става бързо.
 Правим малки кюфтенца от 250 грама кайма (смес) объркана с една супена лъжица грис и чаена лъжичка риган. Разпределяме 400-500 грама замразено броколи в намаслена тавичка. Между него полагаме кюфтенцата, отгоре начупваме около 200 грама сирене на по едри бучици и добавяме една глава лук нарязана на едро.
В подходящ съд разбиваме 4 супени лъжици брашно с половин литър прясно мляко, посоляваме и слагаме в микровълновата фурна на най висока степен за 3-5 минути. Следим да не кипне.
Когато поизстине фалшивият сос бешамел добавяме 4 яйца и чаена лъжичка джоджен. Заливаме продуктите в тавата с него. Отгоре поръсваме малко олио и обилно сусам и изпичаме в умерена фурна до зачервяване.
 Броколи купувам на глави, когато видя прясно и хубаво. Главата я измивам добре и я слагам за три минути в микровълновата фурна. Когато изстине накъсвам на розички, ползвам го веднага или го замразявам. Големите и едри стъбла, също замразявам и добавям в крем супи.
 Да ви е сладко!

сряда, 3 ноември 2010 г.

Яхния от зелени домати

 Често пренебрегван зеленчук е зеленият домат. Освен в туршии рядко се готви. Мога да ви уверя, че той се поддава много добре на печене, пържене и задушаване. Сготвен зеления домат, ще ви очарова с нежния си сладко кисел вкус. Има и такива като мен, дето си ги отглеждат на слънчевия перваз на терасата за доузряване. Вече обирам втора реколта, но има домати, които не се поддават, затова ги пържа оваляни в брашно като тиквичките, изпичам ги във фурната като патладжани и правя пастет от тях.
Рецептата, която ще ви предложа е много бърза и лесна.  В дълбок тиган се сипва 50 мл. олио да загрее. Около килограм зелени домати и един стрък праз се нарязват и добавят в тигана. Посоляват се и запържват леко. Добавя се супена лъжица червен пипер и се заливат с вода, която да покрие зеленчука. Оставя се да къкри, до извиране на водата. Преди да се махне от котлона се поръсва със сух джоджен.
По този начин се готвят с месо, с яйца, дори поръсени само със сирене са много вкусни.

събота, 30 октомври 2010 г.

Бабини филийки

 След бабиното кафенце идва ред и на бабините филийки. Само че не на моята баба, а бабата на Лилито. С моята приятелка Лили пием  кафе, поне веднъж седмично и си говорим за компютри,  коли, телефони, лов и риболов............шегувам се :)
  Онзи ден си заговорихме за филийки стар хляб, не можах да не похваля рецептите на Зори и Пепчо, които пробвах няколко пъти и досега не са ме разочаровали. И тя сподели, как баба и правила филийки в фурната. Рецептата е много простичка. В намаслена тавичка се нареждат филийките и се напръскват с водичка. Върху тях се натрошава сирене и запичат във фурната. Целта е да се запече сиренето, през това време хлябът също се запича отдолу и получава златиста коричка.
  Хлябът отдолу е запечен, отгоре е мек с печено сиренце. Чудесна закуска. Чаша чай?

сряда, 20 октомври 2010 г.

Постни бисквити с моркови

 Сещате ли се, за онзи виц за Зайо Байо, Баба Меца и морковената торта. Не е торта, а бисквитки. И действието не се развива в горската сладкарница, а в моята кухня.
 Имаме и заек Оливър който живее в кухнята, ама той не обича много моркови, предпочита ябълки. Другият заек на бебешкото столче не отказва да хрупа бисквити.... с моркови. 
 Рецептата я взех от книгата "Соленки, сладкиши, кремове" на Добрина Венкова
От 220 гр. настъргани моркови, 220 гр. захар, 150 мл. олио, ванилия и брашно с един бакпулвер се замесва твърдо тесто (моето не беше много твърдо). В рецептата пише тестото да се оформя с формички на гъсенички, но аз го оформих на топченца колкото жълтък на яйце (така изглеждат защото се оцветяват от морковите). Наредих ги в тавичка постлана с хартия за печене на разстояние два пръста едно от друго. И ги изпекох на 180-200 градуса.
 
Поставени в съд с капак остават хрупкави. Не мога да кажа колко, защото ги изядохме за два дни.
 Обичате ли чай от шипка, а бисквити...хруп, хруп...
Заповядайте!
Ина, чаена фейо, благодаря за вдъхновението :)

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Печено чесново пиле

  Рецептата е много лесна и бърза.
 Едно пиле се разрязва през гръдната кост и се намазва с марината.
  Марината: В подходящ съд се счукват шест скилидки чесън с щипка сол и една супена лъжица сусам. Добавят се една лъжица къри, чаена лъжичка мед и сокът на половин лимон.
 Така овкусеното пиле трябва да престои около половин час
 Покрива се дъното на неголяма тава с морска сол и се слага в фурната да загрее.
  Пилето се слага върху горещата сол и се изпича на умерена фурна около 200 градуса до получаване на тъмна коричка.
 Да ви е сладко :)

петък, 15 октомври 2010 г.

Лимонадени кифлички със сирене

 Тези кифлички са малко "менте", имитират наличие на яйце в тестото.( Не са по стандарт Стара планина.)  Защото им слагам лимонада - овкусител, оцветител и подобрител, без наличие на соя :)))
Замесвам тесто от четвърт кубче прясна мая, половин чаша от 250 мл. мляко и половин чаша лимонада, 4 лъжици олио, по чаена лъжичка сол и захар и около половин килограм брашно. Тестото втасва в намаслена купа и пак се измесва с още малко брашно. Плънката на кифличките е от 300 грама натрошено сирене смесено с един белтък и две лъжици олио.  За месенето използвах машината за хляб на програма за тесто, след втасването добавих брашно и пак пуснах програмата, като я прекъснах преди втасването. Тестото трябва да почине около 10-15 минути, преди да започне някакво оформяне. Това важи за всяко тесто - трябва да е леко отпуснато но не втасало преди оформянето.
На намаслен плот оформям кора от него с ръце, може да се използва и точилка.


Отрязвам триъгълник и завивам кифличката.



 Завитите кифлички се нареждат в намаслена тава или покрита с хартия за печене. Намазват се жълтък поръсват се със сусам, пулверизират се с вода и се оставят да втасат. Изпичат се в умерена фурна, до получаване на това:

Тук е мястото да похваля и ръжените хлебчета на Ина, и да и благодаря за рецептата! :) Много, много вкусни :)
И да ви покажа, моят съавтор в блога, който често пише с мама и без мама :)

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Тиквеник "в собствен сос"

Много е лесен,  нежен и ароматен. Нужни са ни пакет кори от 400 грама, около килограм настъргана тиква, чаена чаша захар, 50 мл. и още малко олио.
Тиквата се смесва със захарта. Престоява около половин час. След това се изцежда от отделения сок. Към отцедената тиква се прибавя 50 мл. олио. Разбърква се добре.
Върху всяка кора прегъната на две се слага от плънката и се навива на руло.

Рулата се нареждат в тава намазана с олио или с хартия за печене. Заливат се с няколко тънки струйки олио.

Изпичат се на умерена фурна до кафяво.
Сокът отделен от тиквата се прецежда и се слага да заври. С него се залива  тиквеника. Завива се с кърпа. Ако успеете може да го сервирате охладен. Ако не, здраве да е :)
Да ви е сладко :)

Разкриване-Втора част

Получих тази награда от Ина. В последно време, не ми се пишеше в блога. Може би, смяната на сезоните си казва думата. Но както и да е... Днес във нейният блог видях една тиква. Сетих се, че сега е сезонът за раздаване на тиквени награди.  Затова с този тиквен медал и царевичен кочан награждавам:
Райна
 Тиквеният медал ги задължава да сготвят и представят една тиква. А наградата от Ина ги задължава да я предадат на седем блога. Също така трябва да се издадат в няколко направления:

Любим автор?
  Нямам определен. От малка харесвам Вазов, Йовков и Ботев, но постояно откривам нови и нови автори, които ми допадат.
Какво ме вълнува?
 От това, което ме заобикаля, това което е в главата ми, това което е в мечтите и желанията. Като всеки човек.
Мразя?
 Двуличието и предателството.
  Второто най-много.
Днес няма да ви поздравявам с песен, ако сготвите тиквата на Ина музиката сама ще ви намери :))

понеделник, 20 септември 2010 г.

Разядка с патладжан

Когато навън замирише на печен пипер, значи е дошла есента.  По това време се пекат и патладжаните, варят се лютеници. Тази година у дома е хит кетчупа на Пепчо. Горещо го препоръчвам. Рецептата може да я вземете от тук.
 Последният път го варих на село, на огнището. И докато го чаках метнах няколко патладжана в жарта. Два от тези отидоха в една разядка.
 Освен два изпечени и обелени патладжана са нужни още чаша извара, червена и зелена пиперка-сурови нарязани на ситно, малко скълцан чесън, опаковка майонеза, сол, две лъжици олио и орехи за гарниране.
 Патладжана се пасира, добавя се майонезата и останалите продукти. Олиото го ползвам за гланциране в такъв тип салати с майонеза. Когато е готова слатата го добавям и разбърквам. Олиото не попива в сместа и оставя приятна лъскавина.
 Готовата разядка разсипах в купички и гарнирах с орехи.
Да ви е сладко :)

петък, 17 септември 2010 г.

Коктейл "Селски сбор"

  Този коктейл съм  виждала, да си го забъркват жените по сборове и сватби, когато бях малка. Тогава мъжете, които шофираха не пиеха, а жените си пиеха това.
 Във водна чаша се наливаше два пръста вино и се досипваше лимонада. Скоро се сетих за него, когато ми идваха приятелки на гости. В чашите добавих лед, лимон и сламки. Останаха очаровани от освежителната напитка. Попитаха ме за името на коктела. А аз важна:  "Ами как, коктейл "Селски сбор" естествено...:))))

четвъртък, 16 септември 2010 г.

За приказките по телефона и маринованите камби.

 Какво е било съвременното проклятие: "Ще те сложа в безплатните си минути!":))) Затова си звъним с близките доста често, или прекалено често, зависи от случая. И затова, тази рецепта я записвам на хвърчащи листчета, които прибирам в някое чекмедже..., и забравям къде съм ги сложила. Защото съм на няколко безплатни минути разстояние, да се обадя на майка ми и да я получа. И тази година така направих.:) Оказа се, че майка също е изгубила нейното листче. Понеже приятелката и знае рецептата, тя и звънна.  Вече всички разбрахме, че леля И. не си беше у дома. След няколко позвънявания на майка ми (тя има безплатни минути с леля И.) в края на деня имах това: 
 Рецептата е: За 5 кг. камби-3 трилитрови буркана
 Марината: 6 ч.ч. оцет, 9 ч.ч. вода, 3 ч.ч. захар, 18 с.л. морска сол,1/4 ч.ч. олио.
Камбите се нарязват и почистват. Смесват се с нарязани целина, моркови и чесън. На дъното на бурканите се слагат зрънца черен пипер и дафинови листа.  През това време се слага маринатата на котлона, за да се разтопи солта и захарта. Камбите се напълват плътно в бурканите и заливат с горещата марината. Запечатват се. Това е.
 Стават много бързо, ако не си изгубиш рецептата. Освен това могат да се комбинират различни цветове-жълти, зелени, червени. Когато купувате камби, е хубаво да бъдете сигурни в производителя, защото прекалено наторените омекват и не са хрупкави.Тези са наше производство. А пъстрите листа са от разходката с малчо :)))

събота, 4 септември 2010 г.

Една година веселба!





От построяването на кокошарника измина една година. Благодаря, че ми помогнахте в градежа! Днес ще черпя със сбирщина торти. Има за всеки вкус!  Заповядайте!





   и.......
 

петък, 3 септември 2010 г.

Бързо ябълково сладко

 Има една приказка-накарай мързеливият на работа, да те научи на акъл. То и при мен е така. Затова направих това сладко. От мързел :) Още от зимата започнах и чаках ябълките да узреят, за да направя повече.
 Рецептата е проста: три килограма почистени и настъргани ябълки и половин килограм захар. Ябълките са с корите, така ги предпочитам.  Плодовете и захарта се объркват в подходящ съд и се слагат в микровълновата фурна, за един час без капак. Разбъркват се на всеки 20 минути.
 Това е.
 Готовото сладко се слага в буркани и стерилизира за 10-15 минути след завиране на водата.
  Получава се леко кисело и много ароматно. Подходящо е за плънки на кифлички и сладки, защото не се разтича.

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Патладжанена мусака

 В сезона на патладжаните, ще представя една рецепта, която правя отдавна. Намерих я преди десетина години в едно списание, ястието беше със заглавие "Имамбаялдъ". Като млада булка реших да я пробвам, защото мъжът ми много ги обича. Рецептата е връткава, но резултата е чудесен.
 Ястието е тежичко, и ако мислите да го ядете без хляб, вино или бира, просто се откажете.    Рецептата:
Килограм патладжани, половин килограм телешка кайма или смес, две глави лук, в оригиналната рецепта  пише връзка магданоз, но аз използвам готова подправка за месо, половин килограм домати ,брашно, сол, червен пипер, олио. За заливката три яйца и чаша мляко.
 Патладжанът се поставя цял в нагорещена фурна. Целта е да омекне кожичката. Много се внимава да не се опече, а само леко да се опърли.  Охлажда се и кожичката се обелва. Нарязва се на колелца, леко се посолява, за да може да се отцеди от горчивия сок. В четири лъжици олио се запържва лука, след това се добавя каймата, подправката за месо,настърганите домати и една лъжица червен пипер. Когато сосът е изврял наполовина е готов.
  Отцеденият патладжан се овалва в брашно. В тиган с малко мазнина се запича. Трябва да заприлича на изпържен.
  В тава или глинен гювеч се нарежда- ред патладжан, отгоре доматената смес, завършва се с патладжан. Аз  правя половината с картофи, защото синът ми не обича патладжан.

Разбиват се три яйца с 300 мл. или една голяма чаена чаша мляко. Леко се посолява. Разпределя се върху мусаката.

Готви се на умерена фурна за около два часа, покрита с фолио или капак.
 

Вкусна е топла и студена.
  Да ви е сладко!

сряда, 25 август 2010 г.

Различният

 Лятото е сезон, в който се консумира много таратор. Правим го с чесън, без чесън, с копър, без копър, с вода, без вода, дори и без мляко. Така беше и при нас, докато останах веднъж без чесън и копър, и огромна купа готов таратор.  Честно казано, аз съм любител на аромата и вкуса и перспективата за мляко, краставица и една водичка, не ме задоволява. Затова използвах наличните изцеден лимон на който използвах  кората и останал белен, печен слънчоглед. Получи се чудесен таратор с дъх на лимон.  Слънчогледът ненатрапчиво допълва вкуса и аромата. Правя го всяко лято. Дано, съм била полезна :)  И внимавайте с "мезето", особено ако е на кристали :) :)

петък, 20 август 2010 г.

Алмойшавена с банан

 Често я правя. Става бързо, без много усилия, ей така забъркана между другото, но рузултата е "уау". Рецептата е адаптирана от тук, много съм благодарна на момичето, което я публикува.
Приготвя се парено тесто.
В метален съд се слага  200 мл. вода, 100мл.олио, и щипка сол. Тази течност трябва да заври на котлона. През това време се приготвя чаена чаша брашно и четири яйца. Щом заври, течността се маха от котлона и се изсипва чашата брашно. Веднага се разбърква. Изчаква се леко да изстине.
Нали ви казах, че е закуска, и че се прави между другото. Затова от вечерта може да забъркате този летен сливов сладкиш и докато изстива сместта с брашното да го наредите.

Към леко изстиналото тесто добавяте един смачкан банан. Разбърквате. Започвате да добавяте едно по едно яйцата, като енергично разбърквате. Всяко едно яйце трябва да се поеме добре от сместта. Аз не мога да се справя с лъжицата, и когато поставям последните яйца бъркам и мачкам с ръце. Тестото става малко по рядко от банана и не се събира, както при авторката на рецептата.
 Разстила се в голяма тава покрита с хартия за печене или намаслена и поръсена с брашно. Отгоре се поръсва с канела и захар. Изпича се в загрята фурна на умерена температура 180-200 градуса. При печенето се получават интересни гънки и страхотна коричка.

 Какво се случи със сливовия сладкиш?
 Правилният въпрос е, какво ще му се случи?
  Така... готова съм със закуската на децата и сладкиша за събота и неделя. Вече може да излизаме на разходка с малкия змей. Като всяка сутрин по график. Първо обиколка на квартала, после на люлката за почивка. Там се изпява поредната песен подобна на "Изкарала Гана говеда" но с леки промени и на непознат бебешки език. След като разлаем кучетата се изнасяме и отиваме на пързалката. И така всеки ден :)

сряда, 18 август 2010 г.

Златни гръбчета

 И нашите гръбчета са златни, но тук, ще си говорим за пилешки. Обикновено пилешките гръбчета се ползват за супи и други варени ястия. У дома, често ги приготвям печени на фурна, мариновани по различни начини, особено сега в сезона на бирата. Повече ми допадат от крилцата, защото имат по малко кожа,  а и месото им е много по вкусно. Единственият им недостатък е, че трябва да се ядат с ръце, чашите с бира стават лепкави, салфетките залепват по пръстите. Често се случва, двама да отиват към банята с вдигнати ръце, като хирурзи преди операция, а друг да асистира и да отваря врати и кранове. Въобще мръсна работа. Мръсна ама вкусна!
 За рецептата са необходими килограм гръбчета, четири лъжици соев сос, кофичка кисело мляко, супена лъжица с връх къри, и лъжица брашно. Соевият сос, млякото и кърито се смесват. Гръбчетата се мариноват със соса за няколко часа в хладилник. Аз ги слагам в тавичка за печене и ги покривам с фолио.
Пекат се открити с млякото-без фолио, на предварително загряла силна фурна. Когато станат златисто червени се отделят в чиния за сервиране. Лъжицата брашно се размива в отделения сос от печенето и тавата се връща във фурната за 10-15 минути. Не съм пропуснала олио, просто няма нужда. Даже понякога ми се налага да отделям от соса.
  Как се хапват съм обяснила. Да ви е сладко и наздраве!

Търсене в този блог

какво беше