четвъртък, 7 януари 2010 г.

Бабино кафенце

Спомен от детството- аромат и вкус. Кара ме да се усмихвам, защото баба хитруваше, черпеше ни с кафе, но не съвсем. Този спомен си го взех от долният рафт при кафето от магазина-"Ръж и леблебия" две в едно :) Смесих двете пакетчета и си направих кафе. Понеже отдавна пораснах си сложих и истинско. Една част от сместа ръж и леблебия, една част кафе, и една част захар. Докато го пиех ми стана топло и приятно, замириса ми на стаята на село, обзе ме безгрижие. Чудно кафенце-ухаещо на детство и хитри баби.

9 коментара:

  1. Харесва ми статията и смятам веднага на майка която е на 80 г. да си го прави у дома.Благодаря и все така.НОРА

    ОтговорИзтриване
  2. DA POMNIA TOVA KAFE. AZ SASHTO SAM GO PILA KATO MALKA. BLAGODARIA ZA PRIPOMNIANETOO.

    ОтговорИзтриване
  3. Радвам се, че ви е интересно припомнянето:):):)

    ОтговорИзтриване
  4. Детството ни беше изпълнено с толкова уют.Къде сега тази топлота и сантименталност в модерните мебели !Спомням си как баба переше чаршафите си на ръка със сапун "Петел" или "Камбана" и макар ,че нямаше "Персил" -никога няма да забравя колко хубаво се спеше в ухаещите и чаршафи.
    Помня и бюфета и и стария сандък -ракла ,подарен на сватбата и.Помня колко беше хубаво ,когато дойдеха госто и им правеше "кафе" - а иначе ръж или леблебия ,направо подсладени в съдинката .И после разливаше в чашки.Помня чинийките за сладко-еееееееееееех...когато слагаха вътре по една -две смокини и така черпеха ...И разговорите бяха толкова топли и задушевни...

    ОтговорИзтриване
  5. Харесва ми,
    /и блогът - съшо/
    за мен кафето е ритуал.
    Поздрав, успешна нова седмица и
    подарък усмивка /при мен/, Диана

    ОтговорИзтриване
  6. Здравейте непозната Госпожо,благодаря Ви за"бабиното кафенце",което също ме върна в спомените ми за село,за моята скъпа баба,която правеше същото кафе.Спомена ме зарадва,но и ме натажи за отминалото време.

    ОтговорИзтриване
  7. Мил и тъжен спомен е и за мен :)

    ОтговорИзтриване
  8. И аз съм баба ,Вие ми припомнихте отминали и щастливи времена!И мойта мила баба правеше същото ,,кафе,,- сядаха с дядо на раздумка и ни разказваха случки от младините си...тъжно!

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог