вторник, 15 декември 2009 г.

Питка с билки и маслини

 Рецептата на тази питка ме запозна с розмарина. Билка, която сега толкова много харесвам, че я имам прясна под формата на храст в една саксия на терасата.
 Преди десет години в предаването "На кафе" Варвара я направи. Може с течение на годините да съм променила рецептата, но истината е че, винаги ме изненадва с вкусът и простотата на продуктите.
 Необходимо е съвсем просто хлебно тесто. Аз замесвам в хлебопекарната с чаша вода, мая, брашно, по лъжичка сол и захар. хубаво е да има маслини почистени от костилките, розмарин-пресен или сух, босилек и кимион на зърна.
 Разстилам тестото върху хартия за печене или намаслена маса. Намазвам го отгоре с мазнина-маргарин, олио, зехтин. Поръсвам  маслините, розмарин и босилек. Подправките са около чаена лъжица от всяка.
 След това увивам на руло. Пулверизирам с вода тестото и поръсвам със зрънцата кимион. Притискам ги към тестото и изчаквам да втаса.
 Преди печене също пулверизирам. Изпича се на умерена фурна. Ако искаме рулото да запази формата си, добре е да се ограничи отстрани, в подходяща форма или разрязано на две в малка правоъгълна тава.
 В този случай, го оставих  да стане плоско като питка.

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Вкусен букет

 Докато разглеждах книжката със сладки за подходяща Коледна рецепта, видях и тези доста популярни в интернет пространството, само че вместо "Калии", тук се подвизаваха под скромното име "Ушички".
 Продуктите за една доза са: едно яйце, кафяна чашка пудра захар, кафяна чашка брашно и сладко. Хубаво е в началото да се направи тази малка доза, за да се пробва, а и в ежедневието за кафе или десерт е повече от достатъчно.
 Яйцето и пудрата захар се разбиват с миксер до побеляване, след това се добавя брашното и отново се разбива. Получава се гъста каша. В тава с намаслена хартия за печене се изсипва с чаена лъжичка от сместа. Трябва да се оставя повече разстояние между купчинките, защото след това се разстилат.
 Слагат се в загрята фурна, като се внимава да не се препекат. Стават много бързо. Когато се позачервят в края, трабва да се вадят. Още горещи се прищипват в единия край, в образуваната фуния на цветенцето се слага някакво сладко или желе. Може да се поръси с ядки.
Или да им се бодне в сладкото парче сиренце.
 То стана ясно, че ушички няма да им казваме, защото звучи много шрековско, но Калии си заслужава.

вторник, 8 декември 2009 г.

Ароматен ориз със сини сливи

Половината от продуктите необходими за тази рецепта са в заглавието и. Чаша ориз, 200 грама сушени сливи, 5 лъжици захар и 5 чаши вода. Всичко това го сложих в една съдинка и го сварих за около 30 минути в микровълновата фурна. Трябва да се наблюдава за да не поеме  всичката вода . Оризът да е леко воден. Оставя се да изстине. Може да се готви и на котлон, но трябва да се увеличи водата.
Рецептата е селска, знам я от майка ми, но е ужасно вкусна. Опитайте я!

Вкусен шаран

 В този блог съм решила да слагам рецепти, които са интересни, вкусни и лично изпитани и подобрени от мен. Затова за приготвяне на този шаран, ще пиша сега, а не преди Никулден. Но шаран или друга голяма риба по този начин може винаги да се направи.
 Аз не съм любител на шарана, по точно не ми допада неговата мазнина. През годините се опитвах да го правя по различен начин, за да намеря рецептата, която ще ми допадне най-много.  Опитах задушен, пържен, печен на скара. В тесто също опитах, но се оказа неудачен избор поне за моя вкус. Най ми допадна приготвен на скара, но там трябва да се внимава за равномерното изпичане, а шарана е голяма риба.
 Не че не харесвам шаран, но това е рибата с която имах доста комична и ужасяваща ситуация. Когато за първи път ми се наложи да чистя шаран, след срязване на коремчето и опита ми да извадя вътрещностите му, бях потресена след като си отвори устата. Помислих си, че въпреки, че е стоял през ноща в хладилника, все още е жив и му причинявам ужасно мъчение. След това здравия разум си дойде на мястото, и  имаше риба за вечеря.
 Сега вече знаех че, при почистване, шаранът си отваря устата. Затова с бистър ум забърках една смес за мариноване, препоръчана от моята приятелка Лили. За основата са необходими равни части горчица и соев сос, но понеже е за риба добавих лъжица сух девисил и чесън, щипка кимион и малко олио. Всичко се разбива с вилица. Избрах тази марината защото е каша и полепва добре по рибата.
 Рибата не е нужно да се маринова много, след половин час може да се пече.
 Начинът на печене го взех от един сайт. Отдолу тавата на фурната с течност,  аз сложих бира в началото с няколко дафинови листа, по време на печенето доливах с вода, няма да хабя бирата я :)) Отгоре решетката на фурната с шарана, и толстолоб сложих за всеки случай. Решетката предварително я загрях и намаслих.
 Пекох около два часа на фурна без вентилатор на най-висока степен. След печене час и половина от едната страна обърнах рибата. Докато я пекох, виждах как мазнината от рибата се оттича долу в тавичката и имах предчуствието, че този път съм улучила начина.
 Сега разбрах че шаранът е много вкусна риба.

петък, 4 декември 2009 г.

Неделен гювеч

 Неделният обяд е времето, което прекарваме наслаждавайки се на хубавата храна, готин филм и сладки приказки. Тогава готвя нещо отнемащо повече време. И от време на време спретвам по един гювеч.
 Хубавото на ястието приготвено в глинен съд е, че слагаш всички продукти, затваряш, печеш и ядеш. Обикновено се включват месо и зеленчуци. Въпросният също не е изключение.
 Зеленчуците и месото е добре да са нарязани на едро, да не се използват много подправки и излишни течности. Този има свинско месо, картофи, моркови, лук, карфиол, малко сол и олио, чубрица и щипка кимион. Вода не добавям. Върху гювеча слагам фолио и капак.



 А още по-хубавото на тази манджа е, че от технологичното време за готвене, много малка част е приготвянето, а по голяма печенето. В случая три часа на умерена фурна.

Кокоша салата

 Кокошките обичат зрънца. И аз като всяка уважаваща се петльова булка, улучих моя в сърцето с тази салатка и студена домашна ракия.
 Продуктите са прости: буркан мариновани краставички, около половин килограм моркови,  копър, малко чесън и една шепа белен слънчоглед оставен във вода за няколко часа да покълне.
 Останалото е ясно: стържем краставичките и морковите на рендето, счукваме склидка две чесън, режем копъра и добавяме семето. Нужно е съвсем малко сол  и олио за довършване.
Препоръчвам да се изцедят краставичките след настъргването.

Търсене в този блог