събота, 11 януари 2014 г.

Златко Ангелов гостува с интересна боб чорба

 Авторът на "Любов на Boogie Street" Златко Ангелов гостува с тази интересна рецепта. За впечатленията ми от книгата надникнете ето тук. Най-добре я прочетете. За мен е удоволствие да ви представя рецептата на автора. Изпробвана и сготвена от мен. За жалост в Шумен отново не намирам свежа целина, затова
подправките са ми сухи. Но сиренето и домашния хляб са пресни.
Оставям Златко да ви разкаже за тази чорба и сиренето.

БОБ ЧОРБА – СЪС ИЛИ БЕЗ СИРЕНЕ!

Може и много да ходя по света и да живея къде ли не, но има едно условие, което трябва да е изпълнено, за да остана и да си устроим дом. Да има магазин, където се продава българско овче сирене. По света го наричат фета и навсякъде има гръцка фета, турска фета, френска фета, но не навсякъде има българска фета. А, както обича да казва жена ми, Златко яде само българско овче сирене. Едно, че в къщата трябва винаги да го има. И две, не минава ден без да ям сирене.

Сиренето върви с всяко ядене у дома (на ресторант е друго). Но най-върви с бял боб. Боб се яде много по света. Мексиканската кухня например направо не може без боб. В целия западен свят е пълно с консерви от какви ли не видове боб – чер, пъстър, бъбрековиден, маслен, бакла, зелен, оранжев, лайма... и много други. И въпреки това многообразие, аз смятам, че правя български боб по уникален начин. Боб чорба, нека уточня. Някак не върви да му се вика супа, въпреки че се харесва и на най-изтънчените и превзети интелектуалци.

Бобът трябва да бъде бял, за предпочитане да е по-едър. Задължително го накисвам във вода преди лягане. На другия ден бобът е набъбнал, добре е когато вода почти не е останала в тенджерата. Изливам остатъка, отново наливам вода и така бобът може да стои, докато стане време да бъде сготвен. Втората вода също се излива, тенджерата с боба се напълва две-трети с вода и се слага да ври на силен огън. Половин килограм боб дава чорба за осем души, следователно, ако сте само четирима у дома, ще сложите 250 г боб. Но и да остане за другия ден, не е страшно: бобът дори е по-вкусен като престои на студено. Особено със сирене.

Докато завира, над тенджерата нарязвам една голяма глава лук, възможно по-ситно – но като мъж много не се старая, така и така лукът се стопява в чорбата. Но лукът замества олиото. Никакво олио, никакви запръжки, икакви предарителни обработки! Това е абсолютно задължително, за да стане бобената чорба мека и мазна, без да се слага капка мазнина.

Щом бобът и лукът заврят, трябва да се изпенят с надупчена лъжица и огънят да се намали до най-слаб. Тогава нарязвам два или три моркова и няколко стръка целина и ги добавям към тенджерата. Особено добре е ако целината има листа, може да се сложат и цели, но е по-добре да се наситнят. Обелвам няколко скилидки чесън и, заедно с една изсушена люта чушка, ги слагам и тях към сместа. Количеството винаги определям на око, по чувство, затова не предписвам нито грамове, нито бройки. Така правя всяко ядене – има пропорция на съставките, която човек усеща без да има нужда от цифри и измервания.

Нарязвам една зелена пиперка и я оставям настрани, слагам капака на тенджерата и отивам да пиша. Спокойно мога да пиша около час и половина без да поглеждам тенджерата, която къкри на  огъня. За съжаление, нямам глинено гърне, защото нямам камина или огнище, където то да ври, но и в тенджера на газовата печка бобът става също толкова вкусен.

Когато вдигна капака на тенджерата след час и половина, отвътре се носят магически ухания. С дървена лъжица разбърквам и добавям нарязаната чушка. Прибавям сол и оставям да ври още около 10 минути. Спирам огъня и добавям обилно ситно нарязан гюзум (в софийско му казват джоджен). При липса на пресен, може и изсушен, но първият е за предпочитане.

Ако имате гости, боб чорбата трябва да е първото ястие, след ракията и салатата. Може да се яде заедно със салата, но най-добре е салатата да е шопска, с много лук, зехтин и овче сирене, натрошено на ръка. Настърганото сирене променя вкуса, да не кажа направо разваля шопската салата. На другия ден, останалият боб е най-добре да се изяде студен, заедно със сирене.

При това приготвяне – измиване и изпенване - никой няма да чуе, че сте яли боб в последвалото денонощие. Сега, защо не съм Деница Дилова, да ви замая с някоя любовна история, случила се след бобена чорба, до печката или до масата за вечеря? Но! Може би вие сами ще си я създадете, със супената лъжица в ръка... И без да сърбате, моля!






6 коментара:

  1. Чета тази рецепта и си мисля за готвещите мъже и техните рецепти. Визирам онези от тях, които го правят с мерак и със самочувствието, че много ги бива в тази работа. Може и да си въобразявам, но винаги когато мъж ми е издавал някаква своя специална рецепта в мен се е закрепвало усещането за нещо скрито. Съотношението на съставките и технологията на приготвяне са описани подробно. Задължителните типично по мъжки категорични забрани също са налице, но най-важното липсва! Сякаш тайната на ястието остава премълчана… или по-скоро неразбрана? :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    2. Не ни е присъщо на нас жените да готвим със замах :) А мъжете умеят, да сложат продуктите и подправките и да действат прагматично. На нас не е присъщо, Винаги влагаме нещо от себе си. Затова мъжете успяват да готвят по добре от нас. За тях е важен резултата. За нас са важни аплодисментите :) И в това няма нищо лошо!

      Изтриване
    3. Да, тази дума търсех – категоричност! В мъжкото готвене има една категоричност, неприсъща на нас жените :) Начинът, по който ми звучи Златно Ангелов от тази рецепта поразително ми напомни за двамата мъже, от които съм взимала рецепти. Ето например това за сиренето при шопската салата. Не може и така, и така. Прави се само по един определен начин ако искаш да получиш точно този вкус. Толкова! Точка. :)

      Винаги съм била привърженик на гъвкавия подход при приготвянето на храна :) Дали защото не усещам тънките разлики във вкусовете накрая, дали защото свободата (дори) в кухнята ми е по-ценна от вкуса, но е факт, че предпочитам да може нещо да се прави и така, и иначе. На фона на тази гъвкавост мъжката категоричност контрастира по много приятен начин, намирам я симпатична и очарователна и затова обичам да слушам непрофесионални мъжки рецепти. ...макар и да знам, че колкото и стриктно да ги следвам, резултатът няма да я същият, защото колкото и да я обичам споменатата категоричност, не вярвам в нейната необходимост и това неизбежно се отразява на резултатите :)

      Изтриване
  2. Благодаря за вкусната боб чорба, в моето семейство бобът е на голяма почит дори и да има пържоли винаги ще предпочетат първо да си хапнат боб и тогава вече към месото.Особено ако е запечен на фурна или на печка когато сме на вилата.Рецептата е страхотна, радвам се че ни пишете и има снимка за да придобием по голяма представа за гъстотата.Сиренето е задължителен елемент особено когато на масата има боб така е, с него ястието придобива съвсем друг вкус,пък сме и българи ако ние не хапвам е вкусно сирене кой друг....Няма спор че боба си е също традиционно българско ястие с мусаката и баницата ни.

    ОтговорИзтриване
  3. И нашето семейство, обича боб. А най е вкусен, ако къкри върху печка на дърва. :)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог