четвъртък, 29 април 2010 г.

Лимоново пиле със сусам

 Голяма част от времето ми преминава в скубане на трева и цветя по паркове и градинки или в преследване на автомобили, бетоновозки и разни такива бръмчащи средства. Преследвам също топки, котки и други движещи се природни предмети.
 Не съм се издухала,  и от пролетта не е. Просто ме командва малкият разбойник.
  Затова нямам време за готвене, и тук в блога преобладават бързите манджи. От тази съм много доволна с малко продукти и време.
 Продуктите са за трима. Около 600 грама пилешки гърди, една връзка лук, сокът на един лимон, три лъжици олио, лъжица и половина светъл соев сос, сусам около една лъжица.
  Приготва се за 15 максимум 20 минути.
  В тиган се загряват трите лъжици олио, добавя се пилешкото нарязано на хапки. Бърка се докато месото побелее. Веднага се добавя нарязаният лук, лимоновият сок и соевият сос. Разбърква се. оставя се да ври с полученият сос за около пет минути. През това време се запича сусам в сух тиган или в микровълновата. Сервира се обилно поръсен със сусама.
 Подходящо е да се готви от жени и от мъже, също така и да се консумира от двата пола. Върви добре с бяло вино и бира-както си му е реда.

вторник, 27 април 2010 г.

Зелен чай с карамел и ябълки

 Сега едно е пролетно, слънчево, зелено, но на мен ми е изморено. Кафето е едно от нещата, които ми доставят удоволствие. Но когато дойде топлото време, предпочитам разхлаждащия зелен чай. Харесвам го и като топла и студена напитка. Харесвам го с аромат на ябълки и лимон. Оказа се, че и с карамелен вкус е чудесен.
  Разтопих в тенджера четири лъжици захар до златисто, добавих една шепа сушени ябълки, може да се заменят с прясна или корички от обелени, долях с литър и половина вода. След като завря, я махнах от котлона и добавих половин нарязан лимон с корите и две пакетчета зелен чай. След половин час прецедих.

 Получава се свежа напитка, леко кисела от лимона, не много сладка и много ароматна.

събота, 24 април 2010 г.

За един медал

Имаме медал, за моя радост не е тиквен. Честно казано, доста се изненадах, при това приятно :)   Благодаря на Кръстю за номинацията. Благодаря  на хората, които са гласували за Кокошарника. 
В знак на признателност, и за да ви усмихна денят, ви подарявам тази детска фантазия, прясно нарисувана от Таралежа Митко.

 Нали знаете кой е Таралежа Митко :) :)

петък, 23 април 2010 г.

Качамак

 Мамалигата е цяло тайнство. Сигурно така е било за бабите и дядовците ми. Че те основно на нея са разчитали, когато са ги изгонили от Румъния, щото били българи. Позаселили се те в няколко села. И започнали да градят живота си наново. Затова на мамалигата разчитали и на дивите джанки, но това е друга история.
  Та качамак знам ,че се прави много трудно, даже съм виждала как го бъркат с точилка. В съвремения свят на тайнства не разчитаме, опростяваме нещата. Затова я сготвих в микровълновата фурна. Точилка не използвах. нея я използвам за други готварски цели, също и като заплашителен елемент във възпитанието.
 Рецептата е: литър вода и четири супени лъжици с връх царевичен грис. В подходящ съд се слага гриса и се залива с вода, добавя се сол около половин кафяна лъжичка и се вари на най-висока степен около половин час. От време на време се разбърква.  Гъстотата е по желание. Ако много я сгъстите може да разредите с вода. Гарнира се по желание с масло, подправки, сирене ,кисело мляко, сладко, мед. Простичко ястие но вкусно.

Търсене в този блог