неделя, 28 февруари 2010 г.

За ряпата

 Все още се намира ряпа по магазините. Сега имаме последна възможност да се насладим на този уникален зеленчук. Салатата от ряпа е просто нещо, ама кво да правим човещинка, поне три пъти в седмицата и се наслаждаваме. Предпочитам вкуса на черната ряпа, но и червената не е зле. Бялата не я харесвам, безвкусна ми е.
 Та, вземате черна ряпа, обелвате я и настъргвате. Заливате я със студена вода и я оставате за 10 минути. Настъргвате моркови в количество колкото ряпата. За разкош настъргвате и една ябълка. Изцеждате ряпата и я добавяте към морковите и ябълката. Овкусявате салатата с оцет, олио и сол.
  Най добре върви с ракия и добра компания.
 Желая ви здраве и добро настроение. Честита Баба Марта!

петък, 26 февруари 2010 г.

Питка със сирене

Питката е най обикновена, правя я, когато не ми се готви вечеря и има мезета в хладилника  и хубаво вино. Харесвам леките теста, затова повечето ми рецепти са с хлебно тесто. Рядко меся на ръка, не защото не мога, а защото машината меси вместо мен. Когато бях бременна с малкия, се принудих да меся. Не понасях нищо изкуствено в храните. Затова, петелът ме съжали и ми купи машина. Затова сега съм тарикат, пиша рецепти за питки, ама не ги меся.
 За тестото е необходимо една чаша топла вода с половин кубче мая, по чаена лъжичка сол и захар и около половин килограм брашно. На намаслен плот се оформя кора от тестото с ръце. След това кората се намазва с маргарин, масло, или мас. Около 100 грама сирене се намачква с един белтък и се разпределя върху кората. Така накиченото тесто се навива на руло. Работи се с намаслени ръце. С нож се реже на парчета дебели около три пръста. Парчетата се нареждат с отрязания край в намаслена тава притискат се за да я запълнят изцяло. Питката се намазва с жълтък поръсва се със сусам и се напръсква с вода отгоре.  Втасва в силно нагрята и изключена фурна за около 15 минути. След това се изпича на умерена температура.
 Сега остана да нарежем пастармата и наденицата, да налеем по едно вино, да ударим юмрук на една глава лук, и да си кажем: Наздраве!

Ашуре "Екзотика"

У дома си хапваме доста зрънца, а сварено жито се намира често в хладилника. Хапваме го често за десерт или вместо вафла. Правя го по най различни начини, но този много ми допада. Кръстих го Екзотика, защото в него има кокосови стърготини и други благинки нетипични за обикновеното ашуре.
 В две чаши подсладено жито с захар или мед добавяме 6 лъжици кокосови стърготини, 2 пакетчета ванилия, 4-6 лъжици натрошени бадеми, 3 кивита, 1 ябълка и 1 банан нарязани на кубчета. Всичко това се разбърква и сервира в чаши за сладолед или крем.


сряда, 24 февруари 2010 г.

Соева чорба

 Пакета със соя отдавна стоеше в кошницата със семена и варива. Бях го взела за покълване, но вкуса на кълновете не ми допадна. Предпочитам кълновете от ленено семе и слънчоглед, по бързо и по лесно стават. Затова реших да сваря соевите зърна. Накиснах ги за една нощ във вода. На сутринта ги сварих в тенджерата под налягане за един час. Соята не е като боба не се разварява, семето стои цяло и даже човек може да си помисли, че не е сварено, но не е така. Чесно казано като я сварих, си помислих, че нищо няма да стане. Задуших в мазнина лук и морков, добавих лъжица червен пипер, разбърках и добавих към врящата супа. Добавих една чаша вино, чубрица и сол. Супата стана чудесна. Вкусна е и топла, и студена. Може да се променят подправките и начина на приготвяне, но накисването от вечерта е задължително, защото по трудно се сварява от боба. Или поне на мен така ми се стори. Ама е музикално хапче, също като него. Така че, внимателно с музиката и песните.

Търсене в този блог