Винаги съм се чудила, защо така е наречен този кекс. После, го срещах и под други имена, като "Сълзите на монахинята", "Плачещата калугерка", "Пияната монахиня", все едни пияно, плачещи, калугерски истории. Но това е първият ми опит с правенето на пандишпан като малка.
Първо, ще ви кажа основната рецепта за пандишпан, както ме е учила майка ми: 5 яйца, 1 чаша захар и чаша и половина брашно.
Сега рецептата за монахинята пандишпан: 4 яйца+2 жълтъка, една чаша захар, чаша и половина брашно. Сироп: една чаша мляко или вода, една чаша захар, едно пакетче краве масло от 125 грама, един шоколад от около 100 грама. Глазура: два белтъка и шест лъжици захар.
Много хора се притесняват да правят пандишпан, мога да ги уверя, че не трудно и в надуването на блата няма никаква магия. Досега не съм имала провал. Слагам яйцата в по голяма купа с захарта и ги разбивам с миксер, като накланям купата с едната ръка и с другата описвам осмици с миксера. Цялата процедура трае около 20 минути, при мен 10 почивка и пак 10. Опитвам дали е готова пяната с захарта, като капка от нея застава неподвижно на нокътя ми и не се разтича. След това разсипвам брашното и с широка лопатка или лъжица с няколко движения, го смесвам с яйчената пяна. В тефлонова тортена форма или "намазана" с хартия за печене тава разстилам сместа и пека на загрята фурна на 200 градуса, моята фурна е без вентилатор.
И така сега за сиропа. В подходяш съд се разтапя захарата в млякото, след това се добавя маслото и шоколада. Готовият сироп се маха от котлона да се охлади.
За глазура се разбиват белтъците с три лъжици захар на твърд сняг. Останалите три лъжици захар се карамелизират с лъжица вода. Готовият карамел се излива горещ при разбитите белтъци при работещ миксер.
На изпеченият охладен блат се правят дупчици с молив или химикал. Залива се с топлия сироп. Когато поеме сиропа и изтине сладкиша се намазва с глазурата.
Може би монахинята докато е правила кекс, е опитвала новата реколта от манастирското вино. След няколко чашки си спомнила, защо се е отказала от светския живот и е заплакала. Сълзите и капели върху кекса и се събирали в образуваните дупчици. Покрила сълзите си с бялата глазура. И така се родила рецептата за кекса. А защо била жадна, ами, де да знам.
Ама много са вкусни сълзите на монахинята :)