Показват се публикациите с етикет торта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет торта. Показване на всички публикации

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Торта с карамелизирани ябълки

Тази торта я правих за света Екатерина. Както вече сте разбрали, предпочитам меки и сочни блатове за торта.Без нужда от сиропиране, за да издържат около седмица в хладилника. Такъв тип торти, с времето стават по вкусни. Често вземам за блат, основата на някой сладкиш или кекс. След като пробвах кексчетата с гореща вода на Йоли, реших че, това ще е подходящ блат за торта. Рецептата е бърза и лесна и може да я погледнете от тук, по коментарите ще се ориентирате колко са прекрасни!
От същото тесто приготвяте блат в откопчаваща се тортена форма. След като изстине, го разрязвате на две. Така получавате два блата, които ще напълним с карамелизирани ябълки и крем от нишесте и мляко.
 Около килограм ябълки се почистват и нарязват. Аз не ги обелвам, обичам кората им. По точно, обожавам ябълкови обелки! :))  40 грама масло се разтапя в тефлонов тиган, добавят се парченцата и 6 супени лъжици захар. Водата от ябълките трябва да изври и да се карамелизира соса. Накрая се добавя чаена лъжица канела. Добре е да започнете първо с ябълките, защото отнемат повече време. Когато блатовете и ябълките са готови, се прави литър нишесте от кайсия или праскова, според опаковката.
В същата форма в която сме го пекли, поставяме единият блат. Отгоре разпределяме ябълките и поливаме с половината от горещия крем. Затваряме с другия блат и отново поливаме. Когато леко стегне крема, гарнираме с чаена чаша смлени орехи смесени с половин чаша  захар. Поръсваме и леко притискаме. Тортата трябва да престои в хладилник 8 часа. 

сряда, 5 юни 2013 г.

Бърза плодова торта - сладкиш

 Може да направите и сладкиша, но тортата е друго нещо. Тя предизвиква онази нотка на
празничност, липсваща в напрегнатото ежедневие. Отваряте хладилника и от там ви се усмихва Небрежната,  украсена с ядки, бонбонки и разни други дребни лакомства. Или загадъчно премигва Елегантната, в рози и марципан, преливаща от изискани кремове и пълнежи.
 Моята е небрежна, направена набързо. 
 Рецептата на блата е от Шоколадовият сладкиш с майонеза. Срязвам го на две. Кремът е от една опаковка 400 грама заквасена сметана, половин чаша захар и шест супени лъжици овесени ядки. Разбърква се с вилица. Докато се пече блатът овесените ядки в крема поемат част от влагата и го сгъстяват. Задължително се приготвя  и чаена чаша с пресни сезонни плодове. Използвах череши.
Между двата блата се слага половиният крем и плодовете. Върху тортата втората част. Украсява се с каквото има под ръка. Аз намазах с малко течен шоколад. Пренощува в хладилник :) 
 Да ви е празнично :))))

сряда, 25 януари 2012 г.

Торта Мързелана


 Този пост е за такива като мен, които са мързеливи, свидливи, свадливи и малко си падат клюкарки. Пък и искат да изпъкнат пред домашните си, като много работливи.  Имам си трима мъже у дома, трябва да поддържам имидж, и честно казано малко  хитрувам, за да бъдат нахранени.  За хитрините друг път, сега за тортата.
 Първо правя блат, за по мързеливите и два готови ви вършат чудесна работа.
  Блат:
Разбивате с миксер 5 яйца с 1 чаена  чаша захар до побеляване. Добавяте 1 1\2  чаена чаша брашно смесено с 1 пакетче бакпулвер, разбърквате внимателно с лопатка или лъжица. Печете в подходяща намаслена тава на 180 градуса до суха клечка. Когато е готов го разрязвате през средата с дълъг нож. Ама преди да го разрежете го надупчете, за да поеме от крема.
  Крем - некрем:
1 чаена чаша плътно светло сладко или мармалад - аз използвах от праскови, се пасира с 1 чаена чаша кисело мляко.
 Сглобявате тортата, като разделяте крема на две части. Разпределяте го между блатовете и върху тортата. Отгоре гарнирате с нарязани орехи разбъркани с малко захар. Може да използвате, кокосови стърготини или други ядки.  Оставете я поне няколко часа в хладилника. Най е вкусна на другият ден.
Да ви е сладко!

сряда, 7 декември 2011 г.

Сладкиш "Дамски каприз"

Колко сме капризни дамите, не знам. Бих казала, че господата са капризни, а дамите изискващи и сътворяващи :)  Истината е, че сладкишът е доста вкусен.
 За блата продуктите се добавят в следния ред:: 4 жълтъка, 1 ч.ч.  захар, 1\2 ч.ч. олио, 1 ч.ч. кисело мляко с угасена в него 1 ч.л. сода и две чаши брашно. Изпича се на 180 - 200 градуса в намаслена и набрашнена тава.
 Още топъл се надупчва с клечка за зъби и се залива с едно бурканче конфитюр от ягоди или друго сладко.
 4 белтъка с 4 с.л. захар се разбиват на сняг. Сместа се изсипва върху сладкото. Сладкиша се връща във фурната, за запичане на белтъците.
Консумира се добре охладен, най - добре на следващия ден.

петък, 2 септември 2011 г.

Торта Милена

 Моята приятелка Милена сподели за тази торта. Наложило и се набързо да надроби, като за попара блата. Получил се е много чаровен, ароматен и вкусен резултат.
 Приготвя се от два готови блата, може и някой изсъхнал, забравен кекс, мисля си, че и с маслени бисквити ще се получи.  Необходим е и един литър млечен крем - ванилия или най - обикновено нишесте овкусено с две есенции ром и малко масло.По около 100 грама целувки и ореховки и 50 грама кокосови стърготини.
В подходяща тавичка или купа се надробява единият блат. Залива се с половината крем, Отгоре се надробяват ореховките, целувките и накрая останалия блат. Залива се с другата половина от крема. Наръсва се обилно с кокосовите стърготини. Доукрасих я с доматеното сладко на Пепчо.
Задължително трябва да престои в хладилника едно денонощие, ако избързате пак е вкусна, ама ще я хапвате под формата на попара. Ама вкусна попара :))


сряда, 20 април 2011 г.

Тортата на Ивейн

Често я правя. Приготвя се бързо и лесно. Е, декорацията ми куца, ама е мнооого вкусна! Рецептата може да вземете от тук .  Приготвяла съм я с крема даден към рецептата. Става и с обикновен млечен крем, но сладкото е задължително според мен.  Тази е е с ябълково сладко смесено с малко канела. Отгоре обилно е гарнирана с орехи разбъркани с малко захар.

Облизваща е нали :)  Благодаря, Ивейн!

четвъртък, 20 май 2010 г.

Торта "Бъззззз"

 Сега, не съм толкова лоша, нито съм маниячка. Но малкият разбойник ме предизвиква, от един месец водим война. Във повечето битки ме побеждава, но все още не е спечелил войната.  Войната....със зеленчуците и месото..... Сега за битката със зеленчуците.
 Откакто видях при Дани рецептата за крем карамел с тиква, разбрах, че мога да прокарам зеленчуците под една или друга форма в някой сладкиш. Сезонът на тиквите премина, затова остана борбата с тиквичките. Време е за битка! Като е гарга, ще е рошава, като е тиквичка ще е в торта!
  Настъргах една средно голяма тиквичка.

 Карамелизирах две супени лъжици захар.
 Смесих захарта и тиквичката. Тук извадих скритата лимонка-два цвята бъз. Сложих я при тиквичката и захарта да "ароматоотделя", оставих ги на котлона докато се изпари водата от тиквичката. Извадих цветето и добавих половин литър мляко. Разтворих пакетче пудинг с два жълтъка и част от млякото. Сгъстих крема.
 В тава с пръстен начупих два пакета бисквити.

Изсипах отгоре крема и изравних. За завършване на вкуса -две лъжици лимонов сок,кората на половин лимон, две лъжици с връх пудра захар, за любителите на сладкото четири. Всичко това се разбърква и се излива върху крема. Отгоре се гарнира с кокосови стърготини.
Добре да отлежи в хладилник няколко часа. Тортата има нежен и свеж, леко кисел вкус. Аромата на бъз, карамел и лимон чудесно де допълва с вкуса на тиквичката и бисквитите.
  Малкият когато я хапваше потреперваше от кеф. И аз се кефих, спечелих още една битка,ще спечеля и войната :)

четвъртък, 8 април 2010 г.

Свежа козуначена торта

Всички ние, сме се подготвили за Великден с козунаци-готови, домашни, с различни пълнежи, дъхави и вкусни, но за съжаление, след празниците са вече сухи и забравени в хладилника.
 Време е за регенерация :) Идеята я взех от списание "Кулинарен журнал". Нужно ни е около половин килограм козунак, накъсан на хапчици. Аз нямах толкова много и допълних с хляб. Една чаша захар се разбива с една кофичка кисело мляко, и се изсипва върху купчинката късчета. Обърканата смес се изсипва в тавичка и се подравнява. Върху изравнената торта се излива кутия разтопен локум-на водна баня или в микровълновата на размразяване с малко водичка. След това, може да се гарнира по желание с ядки или кокосови стърготини. Престоява в хладилника няколко часа или един ден и е готова за хапване :) :)

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Жадната монахиня

Винаги съм се чудила, защо така е наречен този кекс. После, го срещах и под други имена, като "Сълзите на монахинята", "Плачещата калугерка", "Пияната монахиня", все едни пияно, плачещи, калугерски истории. Но това е първият ми опит с правенето на пандишпан като малка.
 Първо, ще ви кажа основната рецепта за пандишпан, както ме е учила майка ми: 5 яйца, 1 чаша захар и чаша и половина брашно.
 Сега рецептата за монахинята пандишпан: 4 яйца+2 жълтъка, една чаша захар, чаша и половина брашно. Сироп: една чаша мляко или вода, една чаша захар, едно пакетче краве масло от 125 грама, един шоколад от около 100 грама. Глазура: два белтъка и шест лъжици захар.
 Много хора се притесняват да правят пандишпан, мога да ги уверя, че не трудно и в надуването на блата няма никаква магия. Досега не съм имала провал. Слагам яйцата в по голяма купа с захарта и ги разбивам с миксер, като накланям купата с едната ръка и с другата описвам осмици с миксера. Цялата процедура трае около 20 минути, при мен 10 почивка и пак 10. Опитвам дали е готова пяната с захарта, като капка от нея застава неподвижно на нокътя ми и не се разтича. След това разсипвам брашното и с широка лопатка или лъжица с няколко движения, го смесвам с яйчената пяна. В тефлонова тортена форма или "намазана" с хартия за печене тава разстилам сместа и пека на загрята фурна на 200 градуса, моята фурна е без вентилатор.
 И така сега за сиропа. В подходяш съд се разтапя захарата в млякото, след това се добавя маслото и шоколада. Готовият сироп се маха от котлона да се охлади.
 За глазура се разбиват белтъците с три лъжици захар на твърд сняг. Останалите три лъжици захар се карамелизират с лъжица вода. Готовият карамел се излива горещ при разбитите белтъци при работещ миксер.
 На изпеченият охладен блат се правят дупчици с молив или химикал. Залива се с топлия сироп. Когато поеме сиропа и изтине сладкиша се намазва с глазурата.
 Може би монахинята докато е правила кекс, е опитвала новата реколта от манастирското вино. След няколко чашки си спомнила, защо се е отказала от светския живот и е заплакала. Сълзите и капели върху кекса и се събирали в образуваните дупчици. Покрила сълзите си с бялата глазура. И така се родила рецептата за кекса. А защо била жадна, ами, де да знам.
 Ама много са вкусни сълзите на монахинята :)

вторник, 9 февруари 2010 г.

Торта Милена

 Когато Марти се роди получи подарък една пъстра плюшена стоножка от Милена. Стоножката получи същото име. Пъстрата Милена стана незаменима и много обичана. Без нея не заспива. Горката, много е мачкана, смукана, сдъвкана и какво ли още не. За една година тази играчка се промени така все едно е ходила на война.
 Изобщо не съм се чудила каква ще е тортата за рождения му ден. Но лесно е да искаш, а трудно е да я направиш. Започнах по отрано с мислите за тази ми Миленоторта. Първо потренирах за основата. Исках да е вкусна и сочна, но без сироп. Затова направих този кекс като сложих сиропа вътре. Кекса стана страхотен, но за тортата промених малко рецептата добавих още едно яйце, още едно пакетче бакпулвер и намалих чашите брашно с половин чаша. Разделих сместа на две и получих два блата които съединих със сметанов крем от сметана разбита с пакетче сух сладолед. Отгоре залях блатовете с шоколад и масло разтопени в МФ и гарнирах с бадеми. Това е най вкусната част от тортата.
 За Милена използвах пандишпанен блат, намазан със същия крем и навит на руло. Рулото го нарязох за да оформя тялото на стоножката. Всяко едно парче намазах с крем от разбита сметана и пудра захар и боя. За да имитира плюшена играчка поръсих с оцветени кокосови стърготини останали от тези трюфели. От такова парче оформих и главата, За прочутия нос на Милена и пипала които Марти използваше за чесалки на зъбите използвах марципан Варна останал замразен от друга торта. С две думи се справях с каквото имах, защото нямаше как да ходя отново на магазин в зимата с бебето. Снимката  е от недовършената торта, но идеята е ясна. Когато намеря изгубените снимки на готовата торта ще ги добавя.
 Мислих си, че съм я направила с много компромиси, с не добре оформен ръб на основата (не ми достигна сметана), но когато видах радостта в очите на Марти разбрах, че съм се справила. Нали тортата беше за негова радост!

Търсене в този блог