Некулинарно за романа "Без токчета"

 За себе си знам, обичам простите неща, красивите думи и съчетания в написаното от някой друг. Не харесвам сантиментални  любовни романи и филми. Но обичам да чета приказки. Не се интересувам от марки. Избягвам прекалено рекламираните продукти. Не ме интересува мнението на другите. Искам да се уча от по силните и умните, затова гледам да съм заобиколена от такива хора. Често правя нещата без чужда помощ, въпреки всичко и всички.
 Харесвам да ходя без токчета... Свикнах, преди ме боляха краката от ниски обувки.
   Ето  защо толкова много ме грабна книгата, особено мислите на София - героинята от романа.
 Работеща като модел. Рекламира, но не се  впечатлява от известни марки.  Определя хората по книгите, които четат.  Самата тя, всеки удобен момент бяга от фалша на действителността и се крие в света на книгите.  Освен това обича добрата храна. Раздвоена е между годеника и човека, чувстващ и мислещ като нея. Не получава подкрепа от родителите си. Но има добри приятели и сестра.
Препоръчвам да я четете на плажа, на пейката в парка, във влака и автобуса, у дома, навън навсякъде където можете. Аз я четох на стъпалата на дядовата къща между доматите в градината и козите в двора, като истинска светска дама с лакирани нокти и гумени чехли :)))