Некулинарно за романа на София Папазова "7 маслинови цвята"

 Писмо до приятелка

Знам, колко ти е трудно! Знам и че не виждаш изход. И аз изпадам в такива състояния. Искам да ти подаря нещо! Една книга, която е написана за мен, за теб. 

Когато ти е трудно, прочети я. Тя ще ти помогне да продължиш напред. И знам, че мъчно ще я започнеш. Но продължавай да я четеш! Мислиш си, че героинята няма твоите проблеми, но тя ще ти помогне да намериш начина да продължиш напред. Когато прочетеш книгата, ще разбереш, че само ти и единствено ти си най-важна! И че трябва да си егоист и да помислиш за себе си! Когато ти си щастлива, всички около теб ще са щастливи и доволни! Прочети я, скъпа приятелко! Защото се обичам, защото и теб обичам, и искам и ти да се обичаш!

 Фотография Саша Блис

За любовта, армеевата чорба и романа на Златко Ангелов "Любов на Boogie Streеt"

  Не си падам по любовни романи. Не харесвам и любовни филми, любовните комедии повече ми допадат. Може би, защото си мисля, че и любовта е променлива величина, която ни превръща в повечето случаи в комедианти. Въпреки че, целият свят е сцена и ние сме актьори... нека да свалим маските!

 Всеки има нужда от такъв роман. Оказа се, че и аз. "Любов на Boogie Street" е малко нетипичен за любовен роман. Но може би, той дойде при правилния читател в правилното време. 

И така, няма да ви го разказвам. 

 Докато го четох си спомних думите на моя близка. "Целувай на момчетата си крачетата, докато са малки. Когато започнат да им намирисват краката, започват и мислите им да замирисват. Такава е мъжката природа. Твоите прекрасни момчета ще възмъжеят." 

 Мисля си, че за да е щастлива една жена в една връзка, трябва да знае и да приема тази миризлива част. Но факт е, че не може. 

 За себе си знам. Любовта и мъжката любов, е като армеева чорба. След опиянението е нужно нещо за да спре симптомите на махмурлука. И няма по добро от този елексир. Той ще ви хидратира, дари сила... малко е миризлив. Съдържа важни бактерии, благодарение на които вие изхвърляте, прочиствате и сте като нови.

 Давам рецепта за двама. Добре е да я консумирате заедно с партньора си, за да няма изненадани :))

 Нужни са ви: Две големи яйца, 16 см. от един Голям праз, малко мазнина, една наситнена Много люта чушка , 500 мл. зелева чорба и по малко нарязано кисело зеле. 

 Щом е чорба са ви нужни подходящи купички. Разпределяте по равно продуктите. Режете и украсявате. Важно е на повърхността да изглежда добре и на вас да ви хареса :) Съдържанието си го знаете :)

Пикантно е! Но е вкусно. Също като книгата. Прочетете я докрай. Може и да ви заболи, но четете докрай! 

Не си и помисляйте, че мъжете и любовта са лоши неща. Напротив! 

И очаквайте авторът Златко Ангелов, да гостува в блога с кулинарни рецепти. А вие през това време прочетете книгата! Надявам се и издателката на този прекрасен роман също да ми гостува с някоя своя рецепта тук ;)

Некулинарно за приятелството

 Няма идеални хора, няма и идеални приятели. Някъде бях чела една мисъл, че приятелите се приемат въпреки недостатъците. Животът ни среща с различни хора, някои харесваме, някои не толкова, но за някои от тях започва да ни пука. Ако и на тях им пука за нас означава, че се заражда приятелство. Но голямото приятелство се среща много рядко!
При истинското приятелство има отдаденост, няма егоизъм.
Има състрадание, няма съжаление.
Има болка и прошка, няма омраза.
Има истина, няма благородна лъжа.
Има сила и огън, няма студенина.
Има мълчание, няма самота.
Има разбиране, няма присмех.
Има критичност, няма потайност.
Има гордост, няма завист.
Има сълзи и разочарование, няма отмъстителност.
Има обич от сърце!
И благодарност!

 На Росито и Лили

Некулинарно за любовта и готвенето на боб

 Отдавна не съм писала.Липса на време, проблеми, освен това възраждах една идея. За идеята по нататък, сега ще говоря за любовта. Днес е празник всички празнуват, понякога искрено, а често защото празнуват останалите. Празнуваме любовта и виното. Я ми кажете, колко от вас подрязват лозите и ги обработват, а колко от вас, когато са влюбени всеки ден трябва да доказват любовта си?. И аз празнувам с чаша вино, еуфорията ме завладява....
 Става въпрос за любовта. Какво е тя? Едно чувство, ако не го подклаждаш, то умира, като всички преходни неща, който не чувстваш със сърцето и само мислиш,че изпитваш.
Любовта е като...да си свариш боб. Варим боб често. Национално ястие е. Не варим броколи, а боб. Всяко семейство има своя рецепта, вари,  слага вълшебните подправки, навира се в тенджерата вдъхва, усеща какво липсва, добавя. Накрая рецептата и ястието са гордост на домакинята, след като го сложи на масата. И любовта се консумира, но забравяме подправките, уханието, радостта от споделянето и най вече прошката. Трудна работа за човешкото сърце , на котлона с тенджерата боб е по лесно.  И аз го изпитах, това със сърцето. Изгубих, бях наранена, подкрепена, обичана,желана, любима, простих! Сега когато вдъхвам тенджерата с боб, изпитвам удовлетворение. Рецептата сама си я избрах и измислих. Не е идеалната рецепта, но си е моя. Няма да е вечно една и съща знам си го. Утре може и да изхвърля тенджерата с боб. Но сега си обичам моята рецепта, моят боб, моята тенджера с ухание.  Ами честит празник! Обичайте се, консумирайте вино! Полезно е :))))
Очаквайте рецептата за боб...

Месец на Надеждата

 Мислех да напиша поредната рецепта, но не мога да сдържа! Не си обяснявам, какво става с нас хората! Всичко около нас е лесно и достъпно, имаме евтини или скъпи хобита, вещи, придобивки. Всеки се разстила според чергата си. Всеки от нас среща и се бори с неговите проблеми. Толкова сме се вманиачили в тях, че забравяме да бъдем хора. Жалко за нас, жалко за всичко което сме постигнали като вид!
 Болно ми е когато ни заливат новини за жестокости направени от деца. Нали повечето родители твърдим, че децата са най - важни в нашия живот. Но вместо да ги прегърнем и разберем ги обграждаме със скъпи вещи и занимания, за да си купим по този начин малко спокойствие и да притъпим чувството за вина.
 Вината за жестоките деца я носим ние! Толкова сме свикнали да приемаме жестокостта, че я подминаваме като поредната криминална новина. Затворете очи и си представете как убивате човек с чук. Стегна ли ви гърлото, почуствахте ли тежест в гърдите?
  Това се поднася ежедневно като информация. И лошите и добрите новини ги правим ние, но са по интересни и обсъждани лошите. Превърнали сме се в едни мрънкащи и вечно недоволни хора. Губим способността си да виждаме красивото и доброто. Губим вярата, а с нея си отива и надеждата.
 Декември е последният месец от годината. Изгубихме почти една година  живеейки по този начин. Нека да си подарим един месец на Надеждата! Надеждата, не че ще се промени света около нас, а че ние самите ще станем по добри хора.
 Не ми казвайте, че това горното не важи за вас. Замислете се! Прегърнете близките и децата си и им кажете че ги обичате!