Некулинарно за любовта и готвенето на боб

 Отдавна не съм писала.Липса на време, проблеми, освен това възраждах една идея. За идеята по нататък, сега ще говоря за любовта. Днес е празник всички празнуват, понякога искрено, а често защото празнуват останалите. Празнуваме любовта и виното. Я ми кажете, колко от вас подрязват лозите и ги обработват, а колко от вас, когато са влюбени всеки ден трябва да доказват любовта си?. И аз празнувам с чаша вино, еуфорията ме завладява....
 Става въпрос за любовта. Какво е тя? Едно чувство, ако не го подклаждаш, то умира, като всички преходни неща, който не чувстваш със сърцето и само мислиш,че изпитваш.
Любовта е като...да си свариш боб. Варим боб често. Национално ястие е. Не варим броколи, а боб. Всяко семейство има своя рецепта, вари,  слага вълшебните подправки, навира се в тенджерата вдъхва, усеща какво липсва, добавя. Накрая рецептата и ястието са гордост на домакинята, след като го сложи на масата. И любовта се консумира, но забравяме подправките, уханието, радостта от споделянето и най вече прошката. Трудна работа за човешкото сърце , на котлона с тенджерата боб е по лесно.  И аз го изпитах, това със сърцето. Изгубих, бях наранена, подкрепена, обичана,желана, любима, простих! Сега когато вдъхвам тенджерата с боб, изпитвам удовлетворение. Рецептата сама си я избрах и измислих. Не е идеалната рецепта, но си е моя. Няма да е вечно една и съща знам си го. Утре може и да изхвърля тенджерата с боб. Но сега си обичам моята рецепта, моят боб, моята тенджера с ухание.  Ами честит празник! Обичайте се, консумирайте вино! Полезно е :))))
Очаквайте рецептата за боб...