Некулинарно за романа на София Папазова "7 маслинови цвята"

 Писмо до приятелка

Знам, колко ти е трудно! Знам и че не виждаш изход. И аз изпадам в такива състояния. Искам да ти подаря нещо! Една книга, която е написана за мен, за теб. 

Когато ти е трудно, прочети я. Тя ще ти помогне да продължиш напред. И знам, че мъчно ще я започнеш. Но продължавай да я четеш! Мислиш си, че героинята няма твоите проблеми, но тя ще ти помогне да намериш начина да продължиш напред. Когато прочетеш книгата, ще разбереш, че само ти и единствено ти си най-важна! И че трябва да си егоист и да помислиш за себе си! Когато ти си щастлива, всички около теб ще са щастливи и доволни! Прочети я, скъпа приятелко! Защото се обичам, защото и теб обичам, и искам и ти да се обичаш!

 Фотография Саша Блис

Торта с карамелизирани ябълки

Тази торта я правих за света Екатерина. Както вече сте разбрали, предпочитам меки и сочни блатове за торта.Без нужда от сиропиране, за да издържат около седмица в хладилника. Такъв тип торти, с времето стават по вкусни. Често вземам за блат, основата на някой сладкиш или кекс. След като пробвах кексчетата с гореща вода на Йоли, реших че, това ще е подходящ блат за торта. Рецептата е бърза и лесна и може да я погледнете от тук, по коментарите ще се ориентирате колко са прекрасни!
От същото тесто приготвяте блат в откопчаваща се тортена форма. След като изстине, го разрязвате на две. Така получавате два блата, които ще напълним с карамелизирани ябълки и крем от нишесте и мляко.
 Около килограм ябълки се почистват и нарязват. Аз не ги обелвам, обичам кората им. По точно, обожавам ябълкови обелки! :))  40 грама масло се разтапя в тефлонов тиган, добавят се парченцата и 6 супени лъжици захар. Водата от ябълките трябва да изври и да се карамелизира соса. Накрая се добавя чаена лъжица канела. Добре е да започнете първо с ябълките, защото отнемат повече време. Когато блатовете и ябълките са готови, се прави литър нишесте от кайсия или праскова, според опаковката.
В същата форма в която сме го пекли, поставяме единият блат. Отгоре разпределяме ябълките и поливаме с половината от горещия крем. Затваряме с другия блат и отново поливаме. Когато леко стегне крема, гарнираме с чаена чаша смлени орехи смесени с половин чаша  захар. Поръсваме и леко притискаме. Тортата трябва да престои в хладилник 8 часа. 

Лучено хлебче и млечна супа за Йоли

Лученото хлебче страхотно върви с млечната супа -петминутка на Йоли.
 Рецептата на хлебчето е ето тук.

 Тази млечна супа става за минути и е вкусна, вкусна... Ако хапвате с хлебчето спокойно могат да падат трохички, семенца, и лук в нея, става още по хубава :))) Рецептата.

 Заповядай, мила Йоли!

Кулинарно за романа " Без токчета" или зеленчуковия щрудел с моцарела на Райна

Чакането си заслужаваше!
 Този зеленчуков щрудел, който си похапваха София и Паоло в книжарницата ме беше завладял. Приготвила го е майката на Паоло.
Предположих, че е италианска рецепта. Когато става въпрос за италианска кухня, Райна Кастолди с нейния блог, ме беше накарала да я заобичам и да разбера че италианската кухня не е с много подправки. Когато започнах да готвя по автентичните рецепти, които предлага разбрах, че италианците обичат вкусната питателна и проста храна. Каквато и аз обичам. Рецептата, която ми предложи за зеленчуков щрудел с моцарела беше много очакавана. Проверявах си пощата всеки ден. И както писах в началото чакането си заслужаваше.  Ето я и нея:
"300 гр готово многолистово маслено тесто
2 патладжана на кубчета
1 глава лук на дребно
3-4 тиквички (малки) на филийки
3 яйца
40 гр настърган пармезан
200 гр моцарела нарязана на кубчета
магданоз
60 гр кр масло
сол и пипер

Задушават се лука и зеленчуците в маслото, сол, пипер, до омекване, поръсват се с магданоз.

Изстиват.
Добавят се разбитите яйца, пармезана и моцарелата.

Разточват се 2 кори от студеното маслено тесто, долната е по-голяма, набожда се начесто с вилица, слага се пълнежа и се покрива с по-малката кора (и тя надупчена с вилица, за да излиза парата)
Фурна на 180 градуса за около 40 минути."

 Вкусен е топъл и студен. Ама е много вкусен! Да ви е сладко! А романа "Без токчета" може да си го купите директно от сайта на издателство Скалино, или може да го разлистите в някоя книжарница, за да се уверите, че чета само хубави книги!

Некулинарно за романа "Без токчета"

 За себе си знам, обичам простите неща, красивите думи и съчетания в написаното от някой друг. Не харесвам сантиментални  любовни романи и филми. Но обичам да чета приказки. Не се интересувам от марки. Избягвам прекалено рекламираните продукти. Не ме интересува мнението на другите. Искам да се уча от по силните и умните, затова гледам да съм заобиколена от такива хора. Често правя нещата без чужда помощ, въпреки всичко и всички.
 Харесвам да ходя без токчета... Свикнах, преди ме боляха краката от ниски обувки.
   Ето  защо толкова много ме грабна книгата, особено мислите на София - героинята от романа.
 Работеща като модел. Рекламира, но не се  впечатлява от известни марки.  Определя хората по книгите, които четат.  Самата тя, всеки удобен момент бяга от фалша на действителността и се крие в света на книгите.  Освен това обича добрата храна. Раздвоена е между годеника и човека, чувстващ и мислещ като нея. Не получава подкрепа от родителите си. Но има добри приятели и сестра.
Препоръчвам да я четете на плажа, на пейката в парка, във влака и автобуса, у дома, навън навсякъде където можете. Аз я четох на стъпалата на дядовата къща между доматите в градината и козите в двора, като истинска светска дама с лакирани нокти и гумени чехли :)))  

Кулинарно за "Тънкости на приготвянето" или Охлюви по бургундски

  И така, героите от книгата "Тънкости на приготвянето", за които ви попитах в предишната публикация са охлювите. Хапвала съм охлюви събирани от поляни, но много по вкусни са тези от гората. Знаете ли, че когато се задава суша охлювите се катерят нагоре по дърветата.
  Сега времето е дъждовно, имам си и гора, затова разполагам с много материал. А и отдавна се канех да направя Охлюви по бургундски.  В книгата рецептата е "Охлюви с бургундско вино", аз използвах червено вино селско производство.
 Според рецептата охлювите се слагат в тенджера със студена вода с морков, лук, дафинов лист, корен от магданоз и сол. Варят се четири - пет часа на слаб огън. Оставят се да изстинат във водата. Месото се отделя от черупките, като се почиства крайната тънка черна част.
За нашата рецепта са ни нужни 30 почистени охлюва и техните черупки.
 Охлювите се заливат с подсолената вода от варенето, една чаша вино и малко мащерка и се варят половин час на среден огън.
 През това време две главички ситно нарязан лук и една склидка чесън се запържват в две лъжици от двеста грама масло.Когато снемете от огъня добавете две лъжици ситно нарязан магданоз, сол и черен пипер на вкус и смесете с останалото масло.
  Намажете черупките отвън с олио. Поставете във всяка от тях по половин чаена лъжица от маслената смес, поставете отгоре охлюв и запечатайте с още масло. Поставете напълнените охлюви в плитък съд с дебел слой морска сол. Поставете охлювите в солта, целта е да се задържат изправени докато се пекат. Изпичат се на 220 градуса в загрята  фурна за 5 -8 минути.  С какво се гарнират, ще разберете от книгата "Тънкости на приготвянето". Освен тази, има още вкусни и интересни рецепти, които мисля да направя, когато се сдобия с "материал".

 Охлювите приготвени по този начин са учудващо вкусни!  Продължителното варене на слаб огън, ароматните подправки, обгръщането на всяка ядка в масло и изпичането в малкия обем на черупката предават крехкост и сочност на месото.
 Деница, благодаря за чудесната рецепта!


 Да ви е сладко!

Некулинарно за "Тънкости на приготвянето"

Фотография © Галя Йотова

 Беше ми любопитна кулинарната част. Започвайки да я чета, преминах през съдържанието и видях че рецептите са в края. Очаквах да е поредната захаросана и претенциозна книга учейки ни как да живеем, как да мислим, на всичкото отгоре и как да готвим.   Реших да започна отначало, издателство „Скалино“ досега не ме е подвеждало, но все пак имах едно наум.

 Прочетох я за един следобед, чак вечерта  погледнах рецептите.   Отдавна  не бях попадала на толкова истински  български текст.  Въпреки че не е типичната кулинарна книга,  все пак биха я харесали тези, които обичат да хапват или готвят.

 „Тънкости на приготвянето“ не е за  хора,  които не могат да приемат,  че млякото идва от вимето т. е. циците на крави и други преживни.  Месото на трапезата  е от трупове на животни.  Няма да обяснявам откъде идват яйцата, за да не ги шокирам.  Казват че рибата нямала душа, много не ми се вярва.   Вече имам  едно наум  за охлювите, оказаха се интересни същества.

 Ако харесвате истинският живот и сте поне малко бохем по душа, ще бъдете очаровани от разказите на Деница.

 Обичам да чета рецепти с истории. Представям си как хората са седнали около трапезата похапват и има един разказвач, който сервира весела история за глиган или патица някога случила се, а може и да е легенда, защо не и измислена.  

 Аз се потапям в кулинарната част и започвам да готвя. Намирам се в едно село,  в къщата на дядо ми.  Тихо и спокойно е. Съседите ни са една поляна и акациева гора.  В гората има герои от книгата.  Ще ги сготвя по една от представените рецепти, според вас какви са тези същества? 

Баница "Кавърмите на баба"

  За представянето на книгата "Възможните майки" в Шумен разточихме баница. По точно аз си я точих, а останалите гледаха. Още по точно Райна, която също щеше да точи "ми подаваше солта". И още по точно Емилия ми я подаваше, а Райна снимаше и така елегантно се измъкна :))

  Този вид баница е подходяща и за неуверените в точенето.Защото, когато изпръхне и изсъхне листа дори и да е по - дебел баницата става пухкава. Рецептата на тази баница е много добре описана в блога на Райна.

Този начин на нареждане на корите е по нестандартен, но позволява корите да стоят така нагънати няколко дни на прохладно и проветливо място направо в тавата или увити в памучна кърпа. След това се заливат и изпичат. 

Рецептата е от тук.

Ето го и изпълнението:

Да ви е сладко и весело!

Тортата на Ивейн

Често я правя. Приготвя се бързо и лесно. Е, декорацията ми куца, ама е мнооого вкусна! Рецептата може да вземете от тук .  Приготвяла съм я с крема даден към рецептата. Става и с обикновен млечен крем, но сладкото е задължително според мен.  Тази е е с ябълково сладко смесено с малко канела. Отгоре обилно е гарнирана с орехи разбъркани с малко захар.

Облизваща е нали :)  Благодаря, Ивейн!

Ванилови кифлички със сирене и кифличкови награди

Обичам да правя кифлички. Всяко тесто за питка става много по вкусно на кифлички. Освен това, всеки обича да си вземе малка сладка хапчица, специално за него. Също така ми е много забавно да гледам как малкия си ги хапва без отхапване, а целите ги набутва по диагонал в устата.
Рецептата на тестото е за питка със сирене, тайната съставка е една ванилия, от най обикновените в хартиена опаковка.
Замесва се от половин чаша прясно мляко мляко, половин чаша олио, четвърт кубче мая, едно яйце, ванилия, една супена лъжица захар, чаена лъжица сол и половин килограм брашно. Месих в машината за хляб.
Плънката е от един разбит на сняг белтък с 250 грама натрошено сирене. Жълтъка се използва за намазване. Оформям малки кифлички по този начин. Изпичам в умерена фурна до зачервяване.

И понеже сме на вълна кифлички иска ми се да раздам една награда която получих от Ина, с молба да ме извини за закъснението :)

  Имената на блогърките са линкове за кифлички от техните блогове, които вече направих и съм страшно доволна от рецептите :)

MIRJANA

Пепчо

Мина

Ина, а за теб е това цвете :)

Бабини филийки

 След бабиното кафенце идва ред и на бабините филийки. Само че не на моята баба, а бабата на Лилито. С моята приятелка Лили пием  кафе, поне веднъж седмично и си говорим за компютри,  коли, телефони, лов и риболов............шегувам се :)
  Онзи ден си заговорихме за филийки стар хляб, не можах да не похваля рецептите на Зори и Пепчо, които пробвах няколко пъти и досега не са ме разочаровали. И тя сподели, как баба и правила филийки в фурната. Рецептата е много простичка. В намаслена тавичка се нареждат филийките и се напръскват с водичка. Върху тях се натрошава сирене и запичат във фурната. Целта е да се запече сиренето, през това време хлябът също се запича отдолу и получава златиста коричка.
  Хлябът отдолу е запечен, отгоре е мек с печено сиренце. Чудесна закуска. Чаша чай?

Лимонадени кифлички със сирене

 Тези кифлички са малко "менте", имитират наличие на яйце в тестото.( Не са по стандарт Стара планина.)  Защото им слагам лимонада - овкусител, оцветител и подобрител, без наличие на соя :)))
Замесвам тесто от четвърт кубче прясна мая, половин чаша от 250 мл. мляко и половин чаша лимонада, 4 лъжици олио, по чаена лъжичка сол и захар и около половин килограм брашно. Тестото втасва в намаслена купа и пак се измесва с още малко брашно. Плънката на кифличките е от 300 грама натрошено сирене смесено с един белтък и две лъжици олио.  За месенето използвах машината за хляб на програма за тесто, след втасването добавих брашно и пак пуснах програмата, като я прекъснах преди втасването. Тестото трябва да почине около 10-15 минути, преди да започне някакво оформяне. Това важи за всяко тесто - трябва да е леко отпуснато но не втасало преди оформянето.

На намаслен плот оформям кора от него с ръце, може да се използва и точилка.

Отрязвам триъгълник и завивам кифличката.

 Завитите кифлички се нареждат в намаслена тава или покрита с хартия за печене. Намазват се жълтък поръсват се със сусам, пулверизират се с вода и се оставят да втасат. Изпичат се в умерена фурна, до получаване на това:

Тук е мястото да похваля и ръжените хлебчета на Ина, и да и благодаря за рецептата! :) Много, много вкусни :)

И да ви покажа, моят съавтор в блога, който често пише с мама и без мама :)

Разядка с патладжан

Когато навън замирише на печен пипер, значи е дошла есента.  По това време се пекат и патладжаните, варят се лютеници. Тази година у дома е хит кетчупа на Пепчо. Горещо го препоръчвам. Рецептата може да я вземете от тук.
 Последният път го варих на село, на огнището. И докато го чаках метнах няколко патладжана в жарта. Два от тези отидоха в една разядка.
 Освен два изпечени и обелени патладжана са нужни още чаша извара, червена и зелена пиперка-сурови нарязани на ситно, малко скълцан чесън, опаковка майонеза, сол, две лъжици олио и орехи за гарниране.
 Патладжана се пасира, добавя се майонезата и останалите продукти. Олиото го ползвам за гланциране в такъв тип салати с майонеза. Когато е готова слатата го добавям и разбърквам. Олиото не попива в сместа и оставя приятна лъскавина.
 Готовата разядка разсипах в купички и гарнирах с орехи.
Да ви е сладко :)

Алмойшавена с банан

 Често я правя. Става бързо, без много усилия, ей така забъркана между другото, но рузултата е "уау". Рецептата е адаптирана от тук, много съм благодарна на момичето, което я публикува.
Приготвя се парено тесто.
В метален съд се слага  200 мл. вода, 100мл.олио, и щипка сол. Тази течност трябва да заври на котлона. През това време се приготвя чаена чаша брашно и четири яйца. Щом заври, течността се маха от котлона и се изсипва чашата брашно. Веднага се разбърква. Изчаква се леко да изстине.
Нали ви казах, че е закуска, и че се прави между другото. Затова от вечерта може да забъркате този летен сливов сладкиш и докато изстива сместта с брашното да го наредите.

Към леко изстиналото тесто добавяте един смачкан банан. Разбърквате. Започвате да добавяте едно по едно яйцата, като енергично разбърквате. Всяко едно яйце трябва да се поеме добре от сместта. Аз не мога да се справя с лъжицата, и когато поставям последните яйца бъркам и мачкам с ръце. Тестото става малко по рядко от банана и не се събира, както при авторката на рецептата.

 Разстила се в голяма тава покрита с хартия за печене или намаслена и поръсена с брашно. Отгоре се поръсва с канела и захар. Изпича се в загрята фурна на умерена температура 180-200 градуса. При печенето се получават интересни гънки и страхотна коричка.

 Какво се случи със сливовия сладкиш?

 Правилният въпрос е, какво ще му се случи?
  Така... готова съм със закуската на децата и сладкиша за събота и неделя. Вече може да излизаме на разходка с малкия змей. Като всяка сутрин по график. Първо обиколка на квартала, после на люлката за почивка. Там се изпява поредната песен подобна на "Изкарала Гана говеда" но с леки промени и на непознат бебешки език. След като разлаем кучетата се изнасяме и отиваме на пързалката. И така всеки ден :)

Скумрията

 Вчера, майка ми имаше рожден ден. У дома традицията е, дори далече от близките, да празнуваме заедно от разстояние. Тя носи морското име Марина, а рожденият и ден съвпада с деня на морето. Решихме вечерята да е тематична.
  За мен, рибата която мирише най-много на море е скумрията.  Всички у дома я харесваме, постоянно ровя в блоговете за рецепти с риба, които са подходящи за скумрия. Тук искам да представя няколко рецепти с линкове към тях, които съм пробвала и една, която мисля да направя следващия път. 
 В блога на Пепеляшка е представена : "Ароматна скумрия на скара "  Освен рецептата има и много добри съвети.
 Една елегантна, нежна и ароматна тилапия, намерих в блога на Краси: "Тилапия с майонеза и ядки". Направих я със скумрия, стана невероятно вкусна.
 "Хоки с орехи и сусам" на Ина мисля да е следващата.

  Да се върнем на вечерята. Често се доверявам на рецептите в един блог, който досега никога не ме е подвел. И този път не е изключение. Това е една рецепта с риба и зеленчуци, която аз съм приготвяла преди в микровълновата, защото съм си мислила, че не става в гювеч. Но, човек се учи докато е жив. Въпреки, че съм я правила и този път научих много нови неща за приготвянето на "Скумрия Ропотамо" от Пепчо. Понеже  моят гювеч е овален наредих маринованата в оцет  риба най отгоре върху зеленчуците и  я запекох накрая.

 В зеленчуците добавих маслини повлияна от "Риба във фолио" на  Русанка и вместо дафинов лист сложих няколко стръкчета розмарин.

Това са рецепти за задоволяване на рибения глад, от който се оказа страдат много хора :) :)

Крембо

 Рецептата е адаптирана от тук. Препоръчвам да разгледате този блог, има доста интересни  и разнообразни рецепти.
Досега не съм попадала на толкова лесна и добре описана рецепта за Крембо. Възползвах се от рецептата за крема. За основа използвах кръгли бисквити с масло на "Победа".
  Честно казано, малко ме беше страх да я започна, защото съм имала няколко провала с крема. На няколко пъти се връщах, четох я, мина може би месец преди да се реша. Всъщност, сега като го направих, мога да кажа че кремът е лесен, а преди съм бъркала заради неточни и не добре обяснени рецепти.
 Първото което направих е да разтворя едно пакетче желатин от 10 грама в 3-4 лъжици вода. Освен това за крема са нужни 5 белтъка и чаена чаша захар. Белтъците със захарта се разбиват на сняг, на водна баня. Желатинът се слага за 2-3 минути на размразяване в микровълновата фурна или по друг начин леко се загрява, за да може да се втечни. Излива се при белтъците при работещ миксер. Добавят се две ванилии аз сложих и настъргана кора от лимон.


Така приготвеният крем, се слага в хладилника да се втвърди.  Както пише авторката на блога, тук е тънкият момент. Кремът трябва да е толкова твърд, че да може да не се разтича по бисквитите, но да е достатъчно мек, за да може да се моделира със шприц.  Аз пробвах с лъжица.
Готовият крем се шприцва върху бисквитите.

Бисквитите с крема отново се слагат в хладилника. През това време се разтапя шоколад. Тук отново използвах микровълновата. За да се облеят всички бисквити е нужно да имате повече от един шоколад. Но понеже аз разполагах с един, част от тях са потопени изцяло в шоколад а другата са нашарени.    Хубавото на рецептата е, че при наличие на малки помощници, не остават начупени бисквити, и следи по съдовете от крема и шоколада. Всичко беше старателно обрано с пръстчета и следите унищожени.

Бухтички със сирене

Тези бухти стават бързо и лесно.  Много вкусна и пухкава закуска.

Рецептата

Орехови трюфели със стафиди

Искам да препоръчам тези трюфели, за хора които не разполагат с много време, а им се налага да направят нещо малко и сладко за почерпка, но да е повече като брой. Трюфелите са ужасно вкусни и ароматни.  Рецептата

Соленки с масло

Рецептата е взета отново от златният фонд на Пепчо. Страшно ароматни и пръхкави соленки. Дозата е голяма и подходяща за тържества. Пепчо благодаря!