Запича се до зачервяване на рибата.
Добре дошли в моя кокошарник. В него се разхожда една кокошка Катя. В истинският ми кокошарник е пълно с петли. В момента са трима – таткото и двете петлета. Затова реших да си основа виртуален кокошарник. Моля, заповядайте, разгледайте, но се пазете от кокошинките, че те кокошинките не на една кокошка са изяли главата. Въпреки това, надявам се, че тук ще ви хареса.
Показват се публикациите с етикет ястия с риба. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ястия с риба. Показване на всички публикации
понеделник, 6 април 2015 г.
Скумрия с домати на фурна
Запича се до зачервяване на рибата.
четвъртък, 23 декември 2010 г.
Рула от пангасиус
Отдавна не съм писала тук, но имах други ангажименти. Първо искам да се похваля, че най младият човек от семейството вече не е кърмаче. За компенсация показа всичките си магарешки номера. Това малко торнадо, подтичва от стая в стая и "прави геройски бели". Добре, че батко му го гледа, когато няма да учи, за да има мама малко спокойствие. Сега е един такъв момент.
На тази рецепта най после и дойде времето. Досега съм срещала само замразен пангасиус, често с доста "глазура". Затова го оставям да се размрази добре, например от вечерта. След това го отцеждам от останалата вода върху домакинска хартия. Ако се пропусне бавното размразяване и отцеждането, когато печете пангасиуса, ще пусне доста вода и вместо печен ще е варен.
Така оформените филета се посоляват и поръсват с черен пипер. Върху тях се поставя плътно тънко нарязана пушена шунка или немазен бекон.Върху рибката се разпределя нарязан лук, маслини без костилки и парченца кашкавал.
Филетата се навиват с плънката и се слагат в намазнена тавичка с края надолу. Изпичат се в умерена фурна до зачервяване.
Последният път когато правих по този начин пангасиус го гарнирах с печено кисело зеле.
Така приготвено зелето се ползва като самостоятелно ястие, като гарнитура и като заготовка за зеле с ориз. За последното само се добавя ориз и вода.
Една кисела зелка се нарязва и кисне около час във вода. След това добре се изцежда, поставя се в тавичка, нарязва се една глава лук по желание, и се залива с 100 милилитра олио. Разбърква се с една лъжица червен пипер, слага се в умерена фурна. Изпича се до зачервяване. Ние го харесваме препечено.
Иска ми се да направя още една публикация преди Коледа, но не знам какви планове има малкият човек. Затова сега ви пожелавам весели празници, много любов и усмивки!
На тази рецепта най после и дойде времето. Досега съм срещала само замразен пангасиус, често с доста "глазура". Затова го оставям да се размрази добре, например от вечерта. След това го отцеждам от останалата вода върху домакинска хартия. Ако се пропусне бавното размразяване и отцеждането, когато печете пангасиуса, ще пусне доста вода и вместо печен ще е варен.
Така оформените филета се посоляват и поръсват с черен пипер. Върху тях се поставя плътно тънко нарязана пушена шунка или немазен бекон.Върху рибката се разпределя нарязан лук, маслини без костилки и парченца кашкавал.
Филетата се навиват с плънката и се слагат в намазнена тавичка с края надолу. Изпичат се в умерена фурна до зачервяване.
Последният път когато правих по този начин пангасиус го гарнирах с печено кисело зеле.
Така приготвено зелето се ползва като самостоятелно ястие, като гарнитура и като заготовка за зеле с ориз. За последното само се добавя ориз и вода.
Една кисела зелка се нарязва и кисне около час във вода. След това добре се изцежда, поставя се в тавичка, нарязва се една глава лук по желание, и се залива с 100 милилитра олио. Разбърква се с една лъжица червен пипер, слага се в умерена фурна. Изпича се до зачервяване. Ние го харесваме препечено.сряда, 8 декември 2010 г.
Маринована херинга
Тази рецепта става и за друга риба. Много често я правя с филе от херинга. Нужно е да имате хладилник, малко морска сол, ябълков оцет, олио и търпение. Може да си купите бутилка водка, да я сложите на вратата на хладилника "да отлежава" и да ви индуцира за положената риба, която се маринова.
Почистената херинга се наръсва с морска сол и се оставя покрита в хладилника за два три дена. Забележете, че не се покрива, а обилно се поръсва с морска сол. След като отлежи, се измива поставя се отново в подходящ съд и се покрива с една част ябълков оцет и една част вода. Целта е да се овкуси от оцета, костите да омекнат и да се изкисне от солта. Отново за няколко дни трябва да отлежи.
В дълбок тиган се загрява около чаша олио. В горещата мазнина се слага обелена и срязана на две глава лук, два три дафинови листа и черен пипер на зърна около супена лъжица. Когато лукът покафенее се изважда. В така овкусеното горещо олио се овалват филетата и се нареждат в подходящ съд, аз използвам буркани или дълбоки кутии за храна. Между тях поставям дафиновия лист и зърната черен пипер. Напълнените съдове се доливат с олиото. Ако не достигне, се долива с ново обгорено олио с глава лук. Отлежава най малко една седмица, най добре две.
Дано и водката ви да е останала, аз не я обичам много, но с тази рибка добре се връзва :)
Ако ви е почивен ден, може и да си пуснете подходящ филм :)))
Почистената херинга се наръсва с морска сол и се оставя покрита в хладилника за два три дена. Забележете, че не се покрива, а обилно се поръсва с морска сол. След като отлежи, се измива поставя се отново в подходящ съд и се покрива с една част ябълков оцет и една част вода. Целта е да се овкуси от оцета, костите да омекнат и да се изкисне от солта. Отново за няколко дни трябва да отлежи.
В дълбок тиган се загрява около чаша олио. В горещата мазнина се слага обелена и срязана на две глава лук, два три дафинови листа и черен пипер на зърна около супена лъжица. Когато лукът покафенее се изважда. В така овкусеното горещо олио се овалват филетата и се нареждат в подходящ съд, аз използвам буркани или дълбоки кутии за храна. Между тях поставям дафиновия лист и зърната черен пипер. Напълнените съдове се доливат с олиото. Ако не достигне, се долива с ново обгорено олио с глава лук. Отлежава най малко една седмица, най добре две.
Дано и водката ви да е останала, аз не я обичам много, но с тази рибка добре се връзва :)
Ако ви е почивен ден, може и да си пуснете подходящ филм :)))
петък, 21 май 2010 г.
Скумрията
Вчера, майка ми имаше рожден ден. У дома традицията е, дори далече от близките, да празнуваме заедно от разстояние. Тя носи морското име Марина, а рожденият и ден съвпада с деня на морето. Решихме вечерята да е тематична.
За мен, рибата която мирише най-много на море е скумрията. Всички у дома я харесваме, постоянно ровя в блоговете за рецепти с риба, които са подходящи за скумрия. Тук искам да представя няколко рецепти с линкове към тях, които съм пробвала и една, която мисля да направя следващия път.
В блога на Пепеляшка е представена : "Ароматна скумрия на скара " Освен рецептата има и много добри съвети.
Една елегантна, нежна и ароматна тилапия, намерих в блога на Краси: "Тилапия с майонеза и ядки". Направих я със скумрия, стана невероятно вкусна.
"Хоки с орехи и сусам" на Ина мисля да е следващата.
Да се върнем на вечерята. Често се доверявам на рецептите в един блог, който досега никога не ме е подвел. И този път не е изключение. Това е една рецепта с риба и зеленчуци, която аз съм приготвяла преди в микровълновата, защото съм си мислила, че не става в гювеч. Но, човек се учи докато е жив. Въпреки, че съм я правила и този път научих много нови неща за приготвянето на "Скумрия Ропотамо" от Пепчо. Понеже моят гювеч е овален наредих маринованата в оцет риба най отгоре върху зеленчуците и я запекох накрая.
В зеленчуците добавих маслини повлияна от "Риба във фолио" на Русанка и вместо дафинов лист сложих няколко стръкчета розмарин.
Това са рецепти за задоволяване на рибения глад, от който се оказа страдат много хора :) :)
За мен, рибата която мирише най-много на море е скумрията. Всички у дома я харесваме, постоянно ровя в блоговете за рецепти с риба, които са подходящи за скумрия. Тук искам да представя няколко рецепти с линкове към тях, които съм пробвала и една, която мисля да направя следващия път.
В блога на Пепеляшка е представена : "Ароматна скумрия на скара " Освен рецептата има и много добри съвети.
Една елегантна, нежна и ароматна тилапия, намерих в блога на Краси: "Тилапия с майонеза и ядки". Направих я със скумрия, стана невероятно вкусна.
"Хоки с орехи и сусам" на Ина мисля да е следващата.
Да се върнем на вечерята. Често се доверявам на рецептите в един блог, който досега никога не ме е подвел. И този път не е изключение. Това е една рецепта с риба и зеленчуци, която аз съм приготвяла преди в микровълновата, защото съм си мислила, че не става в гювеч. Но, човек се учи докато е жив. Въпреки, че съм я правила и този път научих много нови неща за приготвянето на "Скумрия Ропотамо" от Пепчо. Понеже моят гювеч е овален наредих маринованата в оцет риба най отгоре върху зеленчуците и я запекох накрая.
В зеленчуците добавих маслини повлияна от "Риба във фолио" на Русанка и вместо дафинов лист сложих няколко стръкчета розмарин.
Това са рецепти за задоволяване на рибения глад, от който се оказа страдат много хора :) :)
понеделник, 19 април 2010 г.
За рибеният глад
За любителите на риба и морски продукти, този глад е много познат. При липса на риба за спешно реагиране във фризера и консервата е риба. Консервата, ако е от риба, пак си е риба и успява да ни залъже.
Отделно от това и Димитрана е виновна за всичко това с нейните изкушаващи и омайни предложения за малки хапчици, сандвичи и пици, каращи ме да преглъщам, като вълкът, който туко що е видял житената питка.
Моите хапчици-питчици не са много житени. Замесих тесто от 3/4 чаша кисело мляко с угасена чаена лъжичка сода, 1/4 олио, 2 жълтъка, щипка захар, кафяна лъжичка сол, 1 чаша пшенично брашно и 2 чаши царевично. Получава се много меко тесто.
За гарниране използвах разбитите на сняг 2 белтъка, объркани с отцедена консерва риба тон на парченца, щипка две босилек и нарязани листа от пресен лук.
От тестото с мокри ръце се късат малки парченца, които се оформят на питчици върху постлана с хартия за печене тава. Отгоре се гарнират с белтъчната смес. Изпичат се на силна фурна.
Добре се получиха, харесаха се. Но все пак, ще отида до магазинчето да наловя риба, за всеки случай :)
Отделно от това и Димитрана е виновна за всичко това с нейните изкушаващи и омайни предложения за малки хапчици, сандвичи и пици, каращи ме да преглъщам, като вълкът, който туко що е видял житената питка.
Моите хапчици-питчици не са много житени. Замесих тесто от 3/4 чаша кисело мляко с угасена чаена лъжичка сода, 1/4 олио, 2 жълтъка, щипка захар, кафяна лъжичка сол, 1 чаша пшенично брашно и 2 чаши царевично. Получава се много меко тесто.
За гарниране използвах разбитите на сняг 2 белтъка, объркани с отцедена консерва риба тон на парченца, щипка две босилек и нарязани листа от пресен лук.
От тестото с мокри ръце се късат малки парченца, които се оформят на питчици върху постлана с хартия за печене тава. Отгоре се гарнират с белтъчната смес. Изпичат се на силна фурна.
Добре се получиха, харесаха се. Но все пак, ще отида до магазинчето да наловя риба, за всеки случай :)
четвъртък, 21 януари 2010 г.
Рибка "Морско капанче"
Много обичам цаца, ама от онази холестеролната, дето я предлагат по баровете около морето. В тази зима взех се размечтах. Ама, много е хубава с биричка :)
Ще взема да направя вечеря "ала морски бар-капанче". С биричка и рибичка. Ще пържа цаца на тава, че да не ми мирише много кухнята,че ще дотърчат на съседката котките, а тя има цяло стадо.

Извадих от фермата (фризера) замразената цаца. Поизмих я малко и изцедих. Постлах един вестник на кухненската маса, разпилях върху него брашно. Сложих върху брашното една шепа риба, отъркалях я и започнах да я редя в тавата постлана с кухненска хартия. И така докато свърши. Върху подредената риба напръсках олио, и я сложих да се пече, на най-високи градуси. Аз я харесвам хрупкава затова я пробвах докато стане твърда. Този начин за пържене на риба го видях от форума на БГ мама. Всички риби могат да се пържат така.Казах ли ви, че много я обичам тази риба? :))))
И голяма рибка става така.
вторник, 8 декември 2009 г.
Вкусен шаран
В този блог съм решила да слагам рецепти, които са интересни, вкусни и лично изпитани и подобрени от мен. Затова за приготвяне на този шаран, ще пиша сега, а не преди Никулден. Но шаран или друга голяма риба по този начин може винаги да се направи.
Аз не съм любител на шарана, по точно не ми допада неговата мазнина. През годините се опитвах да го правя по различен начин, за да намеря рецептата, която ще ми допадне най-много. Опитах задушен, пържен, печен на скара. В тесто също опитах, но се оказа неудачен избор поне за моя вкус. Най ми допадна приготвен на скара, но там трябва да се внимава за равномерното изпичане, а шарана е голяма риба.
Не че не харесвам шаран, но това е рибата с която имах доста комична и ужасяваща ситуация. Когато за първи път ми се наложи да чистя шаран, след срязване на коремчето и опита ми да извадя вътрещностите му, бях потресена след като си отвори устата. Помислих си, че въпреки, че е стоял през ноща в хладилника, все още е жив и му причинявам ужасно мъчение. След това здравия разум си дойде на мястото, и имаше риба за вечеря.
Сега вече знаех че, при почистване, шаранът си отваря устата. Затова с бистър ум забърках една смес за мариноване, препоръчана от моята приятелка Лили. За основата са необходими равни части горчица и соев сос, но понеже е за риба добавих лъжица сух девисил и чесън, щипка кимион и малко олио. Всичко се разбива с вилица. Избрах тази марината защото е каша и полепва добре по рибата.
Рибата не е нужно да се маринова много, след половин час може да се пече.
Начинът на печене го взех от един сайт. Отдолу тавата на фурната с течност, аз сложих бира в началото с няколко дафинови листа, по време на печенето доливах с вода, няма да хабя бирата я :)) Отгоре решетката на фурната с шарана, и толстолоб сложих за всеки случай. Решетката предварително я загрях и намаслих.
Пекох около два часа на фурна без вентилатор на най-висока степен. След печене час и половина от едната страна обърнах рибата. Докато я пекох, виждах как мазнината от рибата се оттича долу в тавичката и имах предчуствието, че този път съм улучила начина.
Сега разбрах че шаранът е много вкусна риба.
Аз не съм любител на шарана, по точно не ми допада неговата мазнина. През годините се опитвах да го правя по различен начин, за да намеря рецептата, която ще ми допадне най-много. Опитах задушен, пържен, печен на скара. В тесто също опитах, но се оказа неудачен избор поне за моя вкус. Най ми допадна приготвен на скара, но там трябва да се внимава за равномерното изпичане, а шарана е голяма риба.
Не че не харесвам шаран, но това е рибата с която имах доста комична и ужасяваща ситуация. Когато за първи път ми се наложи да чистя шаран, след срязване на коремчето и опита ми да извадя вътрещностите му, бях потресена след като си отвори устата. Помислих си, че въпреки, че е стоял през ноща в хладилника, все още е жив и му причинявам ужасно мъчение. След това здравия разум си дойде на мястото, и имаше риба за вечеря.
Сега вече знаех че, при почистване, шаранът си отваря устата. Затова с бистър ум забърках една смес за мариноване, препоръчана от моята приятелка Лили. За основата са необходими равни части горчица и соев сос, но понеже е за риба добавих лъжица сух девисил и чесън, щипка кимион и малко олио. Всичко се разбива с вилица. Избрах тази марината защото е каша и полепва добре по рибата.
Рибата не е нужно да се маринова много, след половин час може да се пече.
Начинът на печене го взех от един сайт. Отдолу тавата на фурната с течност, аз сложих бира в началото с няколко дафинови листа, по време на печенето доливах с вода, няма да хабя бирата я :)) Отгоре решетката на фурната с шарана, и толстолоб сложих за всеки случай. Решетката предварително я загрях и намаслих.
Пекох около два часа на фурна без вентилатор на най-висока степен. След печене час и половина от едната страна обърнах рибата. Докато я пекох, виждах как мазнината от рибата се оттича долу в тавичката и имах предчуствието, че този път съм улучила начина.
Сега разбрах че шаранът е много вкусна риба.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Търсене в този блог
тук съм















.jpg)