Златко Ангелов гостува с интересна боб чорба

 Авторът на "Любов на Boogie Street" Златко Ангелов гостува с тази интересна рецепта. За впечатленията ми от книгата надникнете ето тук. Най-добре я прочетете. За мен е удоволствие да ви представя рецептата на автора. Изпробвана и сготвена от мен. За жалост в Шумен отново не намирам свежа целина, затова

подправките са ми сухи. Но сиренето и домашния хляб са пресни.
Оставям Златко да ви разкаже за тази чорба и сиренето.

БОБ ЧОРБА – СЪС ИЛИ БЕЗ СИРЕНЕ!

Може и много да ходя по света и да живея къде ли не, но има едно условие, което трябва да е изпълнено, за да остана и да си устроим дом. Да има магазин, където се продава българско овче сирене. По света го наричат фета и навсякъде има гръцка фета, турска фета, френска фета, но не навсякъде има българска фета. А, както обича да казва жена ми, Златко яде само българско овче сирене. Едно, че в къщата трябва винаги да го има. И две, не минава ден без да ям сирене.

Сиренето върви с всяко ядене у дома (на ресторант е друго). Но най-върви с бял боб. Боб се яде много по света. Мексиканската кухня например направо не може без боб. В целия западен свят е пълно с консерви от какви ли не видове боб – чер, пъстър, бъбрековиден, маслен, бакла, зелен, оранжев, лайма... и много други. И въпреки това многообразие, аз смятам, че правя български боб по уникален начин. Боб чорба, нека уточня. Някак не върви да му се вика супа, въпреки че се харесва и на най-изтънчените и превзети интелектуалци.

Бобът трябва да бъде бял, за предпочитане да е по-едър. Задължително го накисвам във вода преди лягане. На другия ден бобът е набъбнал, добре е когато вода почти не е останала в тенджерата. Изливам остатъка, отново наливам вода и така бобът може да стои, докато стане време да бъде сготвен. Втората вода също се излива, тенджерата с боба се напълва две-трети с вода и се слага да ври на силен огън. Половин килограм боб дава чорба за осем души, следователно, ако сте само четирима у дома, ще сложите 250 г боб. Но и да остане за другия ден, не е страшно: бобът дори е по-вкусен като престои на студено. Особено със сирене.

Докато завира, над тенджерата нарязвам една голяма глава лук, възможно по-ситно – но като мъж много не се старая, така и така лукът се стопява в чорбата. Но лукът замества олиото. Никакво олио, никакви запръжки, икакви предарителни обработки! Това е абсолютно задължително, за да стане бобената чорба мека и мазна, без да се слага капка мазнина.

Щом бобът и лукът заврят, трябва да се изпенят с надупчена лъжица и огънят да се намали до най-слаб. Тогава нарязвам два или три моркова и няколко стръка целина и ги добавям към тенджерата. Особено добре е ако целината има листа, може да се сложат и цели, но е по-добре да се наситнят. Обелвам няколко скилидки чесън и, заедно с една изсушена люта чушка, ги слагам и тях към сместа. Количеството винаги определям на око, по чувство, затова не предписвам нито грамове, нито бройки. Така правя всяко ядене – има пропорция на съставките, която човек усеща без да има нужда от цифри и измервания.

Нарязвам една зелена пиперка и я оставям настрани, слагам капака на тенджерата и отивам да пиша. Спокойно мога да пиша около час и половина без да поглеждам тенджерата, която къкри на  огъня. За съжаление, нямам глинено гърне, защото нямам камина или огнище, където то да ври, но и в тенджера на газовата печка бобът става също толкова вкусен.

Когато вдигна капака на тенджерата след час и половина, отвътре се носят магически ухания. С дървена лъжица разбърквам и добавям нарязаната чушка. Прибавям сол и оставям да ври още около 10 минути. Спирам огъня и добавям обилно ситно нарязан гюзум (в софийско му казват джоджен). При липса на пресен, може и изсушен, но първият е за предпочитане.

Ако имате гости, боб чорбата трябва да е първото ястие, след ракията и салатата. Може да се яде заедно със салата, но най-добре е салатата да е шопска, с много лук, зехтин и овче сирене, натрошено на ръка. Настърганото сирене променя вкуса, да не кажа направо разваля шопската салата. На другия ден, останалият боб е най-добре да се изяде студен, заедно със сирене.

При това приготвяне – измиване и изпенване - никой няма да чуе, че сте яли боб в последвалото денонощие. Сега, защо не съм Деница Дилова, да ви замая с някоя любовна история, случила се след бобена чорба, до печката или до масата за вечеря? Но! Може би вие сами ще си я създадете, със супената лъжица в ръка... И без да сърбате, моля!

За любовта, армеевата чорба и романа на Златко Ангелов "Любов на Boogie Streеt"

  Не си падам по любовни романи. Не харесвам и любовни филми, любовните комедии повече ми допадат. Може би, защото си мисля, че и любовта е променлива величина, която ни превръща в повечето случаи в комедианти. Въпреки че, целият свят е сцена и ние сме актьори... нека да свалим маските!

 Всеки има нужда от такъв роман. Оказа се, че и аз. "Любов на Boogie Street" е малко нетипичен за любовен роман. Но може би, той дойде при правилния читател в правилното време. 

И така, няма да ви го разказвам. 

 Докато го четох си спомних думите на моя близка. "Целувай на момчетата си крачетата, докато са малки. Когато започнат да им намирисват краката, започват и мислите им да замирисват. Такава е мъжката природа. Твоите прекрасни момчета ще възмъжеят." 

 Мисля си, че за да е щастлива една жена в една връзка, трябва да знае и да приема тази миризлива част. Но факт е, че не може. 

 За себе си знам. Любовта и мъжката любов, е като армеева чорба. След опиянението е нужно нещо за да спре симптомите на махмурлука. И няма по добро от този елексир. Той ще ви хидратира, дари сила... малко е миризлив. Съдържа важни бактерии, благодарение на които вие изхвърляте, прочиствате и сте като нови.

 Давам рецепта за двама. Добре е да я консумирате заедно с партньора си, за да няма изненадани :))

 Нужни са ви: Две големи яйца, 16 см. от един Голям праз, малко мазнина, една наситнена Много люта чушка , 500 мл. зелева чорба и по малко нарязано кисело зеле. 

 Щом е чорба са ви нужни подходящи купички. Разпределяте по равно продуктите. Режете и украсявате. Важно е на повърхността да изглежда добре и на вас да ви хареса :) Съдържанието си го знаете :)

Пикантно е! Но е вкусно. Също като книгата. Прочетете я докрай. Може и да ви заболи, но четете докрай! 

Не си и помисляйте, че мъжете и любовта са лоши неща. Напротив! 

И очаквайте авторът Златко Ангелов, да гостува в блога с кулинарни рецепти. А вие през това време прочетете книгата! Надявам се и издателката на този прекрасен роман също да ми гостува с някоя своя рецепта тук ;)

Лучено хлебче и млечна супа за Йоли

Лученото хлебче страхотно върви с млечната супа -петминутка на Йоли.
 Рецептата на хлебчето е ето тук.

 Тази млечна супа става за минути и е вкусна, вкусна... Ако хапвате с хлебчето спокойно могат да падат трохички, семенца, и лук в нея, става още по хубава :))) Рецептата.

 Заповядай, мила Йоли!

Супа от пиле и без пиле

 Сещате ли се за онази приказка, в която един гладен хитрец прави супа от камъчета? Е, при тази рецепта в ролята на камъчетата ще бъде пилето :)
 Сега ще се вмъкна аз, в ролята на хитреца.
Такаа... Вземам пилешко месо и го сварявам, обезкостявам и отделям от бульона. 

 Нарязвам два картофа, една пиперка, глава лук и морков на кубчета. В дълбока тенджера сипвам малко олио и добавям зеленчуците. Когато започнат леко да цвърчат изсипвам една чаша доматен сок. Така не се пържат, а задушават.
Накрая трябва да останат без течност и да има съвсем лек нагар по дъното на тенджерката. Прибавяте половин чаена лъжичка червен пипер, разбърквате и добавяте прецедения бульон. Идва ред на камъчетата.... пардон, пилето. Сварете до готовност зеленчуците. Докато ври супата сложете фиде и някаква зелена подправка-целина, магданоз, девисил. 
 Когато е готова се маха от котлона. Трябва да престои в покой около 15 минути. През това време се разбива добре с телена бъркалка едно яйце. След като супата е леко изстинала, се прибавя по малко от горещата течност и се разбърква енергично с телта. Целта е яйцето да се пресече, но да бъде на съвсем малки частици. Добавя се няколко пъти, така че сместа с яйцето да стане толкова гореща, колкото супата. Изсипва се  в тенджерата, разбърква се и супата е готова.
  Заливането на зеленчуците с доматен сок или консерва при задушаване "откраднах" от една баба, на която често гостувах. А застройката с яйце знам от моята баба, само че тя добавяше и лъжица оцет към яйцето.
Да ви е сладко! И да живеят бабите!

Различният

 Лятото е сезон, в който се консумира много таратор. Правим го с чесън, без чесън, с копър, без копър, с вода, без вода, дори и без мляко. Така беше и при нас, докато останах веднъж без чесън и копър, и огромна купа готов таратор.  Честно казано, аз съм любител на аромата и вкуса и перспективата за мляко, краставица и една водичка, не ме задоволява. Затова използвах наличните изцеден лимон на който използвах  кората и останал белен, печен слънчоглед. Получи се чудесен таратор с дъх на лимон.  Слънчогледът ненатрапчиво допълва вкуса и аромата. Правя го всяко лято. Дано, съм била полезна :)  И внимавайте с "мезето", особено ако е на кристали :) :)

Вкусна гъбена чорбица

Приказка за таралежа Митко
Таралежа Митко се събудил една сутрин и поискал да се поразходи. Видял, че майка му е някъде навън, скочил от леглото, излапал набързо закуската си и бързо, бързо излязал. Решил да и направи изненада. Взел една огрооомна кошница, метнал я на гърбината и се запътил към онази полянка, където знаел, че има много, много гъби. Когато пристигнал видял, че там подскачали малки непознати зайчета скоро родени, и тяхната майка Зайка се опитвала да ги събере и поведе към дома. Но малките зайчета били много непослушни и се наложило Митко да помогне. Затова, закъснял Митко и майка му много се разтревожила. Някъде към обед се прибрал много гладен и изморен, но с пълна кошница гъби. Майка му сготвила вкусна гъбена чорбица. Таралежът Митко излапал цели две купички, никога не бил ял толкова вкусна супа.
 Тази приказка разказвах дълго време на големият ми син преди да заспи. После още една, пак за таралежа Митко, но там се беше налапал с боб, и летеше като безмоторен самолет.
 Всеки път когато правя гъбена супа си я спомням.

А тази приказна супа се прави много лесно и бързо. Трябва да имате гъби, две лъжици овесени ядки, една малка глава лук, червен пипер, сол копър и вода. Гъбите, овеса и лука се запържват в тенджерка с малко олио, добавя се солта и червения пипер, залива се с вода и се вари на не много силен огън, защото може да изкипи. След като е готова се подправя с копър, по желание може и чесън да се сложи, и готово. Имате топла и лека гъбена супа.  Гъбите и водата са по собствена преценка. Рецептата е подходяща и за микровълнова фурна.