Мислех да напиша поредната рецепта, но не мога да сдържа! Не си обяснявам, какво става с нас хората! Всичко около нас е лесно и достъпно, имаме евтини или скъпи хобита, вещи, придобивки. Всеки се разстила според чергата си. Всеки от нас среща и се бори с неговите проблеми. Толкова сме се вманиачили в тях, че забравяме да бъдем хора. Жалко за нас, жалко за всичко което сме постигнали като вид!
Болно ми е когато ни заливат новини за жестокости направени от деца. Нали повечето родители твърдим, че децата са най - важни в нашия живот. Но вместо да ги прегърнем и разберем ги обграждаме със скъпи вещи и занимания, за да си купим по този начин малко спокойствие и да притъпим чувството за вина.
Вината за жестоките деца я носим ние! Толкова сме свикнали да приемаме жестокостта, че я подминаваме като поредната криминална новина. Затворете очи и си представете как убивате човек с чук. Стегна ли ви гърлото, почуствахте ли тежест в гърдите?
Това се поднася ежедневно като информация. И лошите и добрите новини ги правим ние, но са по интересни и обсъждани лошите. Превърнали сме се в едни мрънкащи и вечно недоволни хора. Губим способността си да виждаме красивото и доброто. Губим вярата, а с нея си отива и надеждата.
Декември е последният месец от годината. Изгубихме почти една година живеейки по този начин. Нека да си подарим един месец на Надеждата! Надеждата, не че ще се промени света около нас, а че ние самите ще станем по добри хора.
Не ми казвайте, че това горното не важи за вас. Замислете се! Прегърнете близките и децата си и им кажете че ги обичате!