Наградите и лятото

Петя Дубарова
Аз и морето - Морето се боричка...

Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от своите оксижени
да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.

Лятото чука на вратата. Възползвам се от хубавото време максимално. 

Затова не успявам да пиша в блога и да коментирам във вашите блогове.

Но продължавам да чета:)

Получих от GULAŞ

тези награди и искам да ги подаря на три блога:

"В кухнята на моето семейство"

"Магия и любов"

-->"Don't worry, be happy"  

На всички останали приятели, подарявам тази снимка от едно райско кътче в България,

 и това стихотворение на Петя Дубарова с дъх на море. :) :) 

Хлебчета с розмарин, чесън и орехи

 Хубавото на машината за хляб е, че тя меси, а ти се хвалиш, че ядете винаги прясно изпечен хляб, здравословен, с разни неща вътре.  Ами така е. Мога да меся, но предпочитам тя да я свърши тази работа. Казват че месенето е един вид СПА, но предпочитам глагола, а не процедурата. Затова агитирам всички мързеливи и обичащи да хапват, да си вземат такава машина.
 И тези хлебчета там ги измесих, става и на ръка. За тестото е необходимо чаша мляко, половин кубче мая, лъжица пармезан, едно яйце, по лъжица захар и сол и пет лъжици олио. Добавките са пресен розмарин, ядките на пет ореха, зелената част на два стръка чесън.

 Брашно за средно твърдо тесто, малко повече от половин килограм. За месещите на ръка продуктите за тестото и добавките се смесват. За имащите машина, добавките при сигнала. Брашното не го давам точно количество, защото наблюдавах и добавях при нужда.
 Тестото се оформя с намаслени ръце на голям фитил. От него се режат парчета.

Колкото по малко мачкате и притискате тестото, толкова по добре. Парчетата се слагат в тава  и леко се оформят.

 Не се стремим към идеални форми, все пак това е чара на домашния хляб. Пулверизираме обилно хлебчетата с вода, преди втасването, по време на втасването, преди печенето и след като ги опечем.

Чарът и красотата са две различни неща. И хубавите питки кучето ги яде :) :) :)

Скумрията

 Вчера, майка ми имаше рожден ден. У дома традицията е, дори далече от близките, да празнуваме заедно от разстояние. Тя носи морското име Марина, а рожденият и ден съвпада с деня на морето. Решихме вечерята да е тематична.
  За мен, рибата която мирише най-много на море е скумрията.  Всички у дома я харесваме, постоянно ровя в блоговете за рецепти с риба, които са подходящи за скумрия. Тук искам да представя няколко рецепти с линкове към тях, които съм пробвала и една, която мисля да направя следващия път. 
 В блога на Пепеляшка е представена : "Ароматна скумрия на скара "  Освен рецептата има и много добри съвети.
 Една елегантна, нежна и ароматна тилапия, намерих в блога на Краси: "Тилапия с майонеза и ядки". Направих я със скумрия, стана невероятно вкусна.
 "Хоки с орехи и сусам" на Ина мисля да е следващата.

  Да се върнем на вечерята. Често се доверявам на рецептите в един блог, който досега никога не ме е подвел. И този път не е изключение. Това е една рецепта с риба и зеленчуци, която аз съм приготвяла преди в микровълновата, защото съм си мислила, че не става в гювеч. Но, човек се учи докато е жив. Въпреки, че съм я правила и този път научих много нови неща за приготвянето на "Скумрия Ропотамо" от Пепчо. Понеже  моят гювеч е овален наредих маринованата в оцет  риба най отгоре върху зеленчуците и  я запекох накрая.

 В зеленчуците добавих маслини повлияна от "Риба във фолио" на  Русанка и вместо дафинов лист сложих няколко стръкчета розмарин.

Това са рецепти за задоволяване на рибения глад, от който се оказа страдат много хора :) :)

Торта "Бъззззз"

 Сега, не съм толкова лоша, нито съм маниячка. Но малкият разбойник ме предизвиква, от един месец водим война. Във повечето битки ме побеждава, но все още не е спечелил войната.  Войната....със зеленчуците и месото..... Сега за битката със зеленчуците.
 Откакто видях при Дани рецептата за крем карамел с тиква, разбрах, че мога да прокарам зеленчуците под една или друга форма в някой сладкиш. Сезонът на тиквите премина, затова остана борбата с тиквичките. Време е за битка! Като е гарга, ще е рошава, като е тиквичка ще е в торта!

  Настъргах една средно голяма тиквичка.

 Карамелизирах две супени лъжици захар.

 Смесих захарта и тиквичката. Тук извадих скритата лимонка-два цвята бъз. Сложих я при тиквичката и захарта да "ароматоотделя", оставих ги на котлона докато се изпари водата от тиквичката. Извадих цветето и добавих половин литър мляко. Разтворих пакетче пудинг с два жълтъка и част от млякото. Сгъстих крема.

 В тава с пръстен начупих два пакета бисквити.

Изсипах отгоре крема и изравних. За завършване на вкуса -две лъжици лимонов сок,кората на половин лимон, две лъжици с връх пудра захар, за любителите на сладкото четири. Всичко това се разбърква и се излива върху крема. Отгоре се гарнира с кокосови стърготини.
Добре да отлежи в хладилник няколко часа. Тортата има нежен и свеж, леко кисел вкус. Аромата на бъз, карамел и лимон чудесно де допълва с вкуса на тиквичката и бисквитите.
  Малкият когато я хапваше потреперваше от кеф. И аз се кефих, спечелих още една битка,ще спечеля и войната :)