Патладжанена мусака

 В сезона на патладжаните, ще представя една рецепта, която правя отдавна. Намерих я преди десетина години в едно списание, ястието беше със заглавие "Имамбаялдъ". Като млада булка реших да я пробвам, защото мъжът ми много ги обича. Рецептата е връткава, но резултата е чудесен.
 Ястието е тежичко, и ако мислите да го ядете без хляб, вино или бира, просто се откажете.    Рецептата:
Килограм патладжани, половин килограм телешка кайма или смес, две глави лук, в оригиналната рецепта  пише връзка магданоз, но аз използвам готова подправка за месо, половин килограм домати ,брашно, сол, червен пипер, олио. За заливката три яйца и чаша мляко.
 Патладжанът се поставя цял в нагорещена фурна. Целта е да омекне кожичката. Много се внимава да не се опече, а само леко да се опърли.  Охлажда се и кожичката се обелва. Нарязва се на колелца, леко се посолява, за да може да се отцеди от горчивия сок. В четири лъжици олио се запържва лука, след това се добавя каймата, подправката за месо,настърганите домати и една лъжица червен пипер. Когато сосът е изврял наполовина е готов.
  Отцеденият патладжан се овалва в брашно. В тиган с малко мазнина се запича. Трябва да заприлича на изпържен.
  В тава или глинен гювеч се нарежда- ред патладжан, отгоре доматената смес, завършва се с патладжан. Аз  правя половината с картофи, защото синът ми не обича патладжан.

Разбиват се три яйца с 300 мл. или една голяма чаена чаша мляко. Леко се посолява. Разпределя се върху мусаката.

Готви се на умерена фурна за около два часа, покрита с фолио или капак.
 

Вкусна е топла и студена.
  Да ви е сладко!

Различният

 Лятото е сезон, в който се консумира много таратор. Правим го с чесън, без чесън, с копър, без копър, с вода, без вода, дори и без мляко. Така беше и при нас, докато останах веднъж без чесън и копър, и огромна купа готов таратор.  Честно казано, аз съм любител на аромата и вкуса и перспективата за мляко, краставица и една водичка, не ме задоволява. Затова използвах наличните изцеден лимон на който използвах  кората и останал белен, печен слънчоглед. Получи се чудесен таратор с дъх на лимон.  Слънчогледът ненатрапчиво допълва вкуса и аромата. Правя го всяко лято. Дано, съм била полезна :)  И внимавайте с "мезето", особено ако е на кристали :) :)

Алмойшавена с банан

 Често я правя. Става бързо, без много усилия, ей така забъркана между другото, но рузултата е "уау". Рецептата е адаптирана от тук, много съм благодарна на момичето, което я публикува.
Приготвя се парено тесто.
В метален съд се слага  200 мл. вода, 100мл.олио, и щипка сол. Тази течност трябва да заври на котлона. През това време се приготвя чаена чаша брашно и четири яйца. Щом заври, течността се маха от котлона и се изсипва чашата брашно. Веднага се разбърква. Изчаква се леко да изстине.
Нали ви казах, че е закуска, и че се прави между другото. Затова от вечерта може да забъркате този летен сливов сладкиш и докато изстива сместта с брашното да го наредите.

Към леко изстиналото тесто добавяте един смачкан банан. Разбърквате. Започвате да добавяте едно по едно яйцата, като енергично разбърквате. Всяко едно яйце трябва да се поеме добре от сместта. Аз не мога да се справя с лъжицата, и когато поставям последните яйца бъркам и мачкам с ръце. Тестото става малко по рядко от банана и не се събира, както при авторката на рецептата.

 Разстила се в голяма тава покрита с хартия за печене или намаслена и поръсена с брашно. Отгоре се поръсва с канела и захар. Изпича се в загрята фурна на умерена температура 180-200 градуса. При печенето се получават интересни гънки и страхотна коричка.

 Какво се случи със сливовия сладкиш?

 Правилният въпрос е, какво ще му се случи?
  Така... готова съм със закуската на децата и сладкиша за събота и неделя. Вече може да излизаме на разходка с малкия змей. Като всяка сутрин по график. Първо обиколка на квартала, после на люлката за почивка. Там се изпява поредната песен подобна на "Изкарала Гана говеда" но с леки промени и на непознат бебешки език. След като разлаем кучетата се изнасяме и отиваме на пързалката. И така всеки ден :)

Златни гръбчета

 И нашите гръбчета са златни, но тук, ще си говорим за пилешки. Обикновено пилешките гръбчета се ползват за супи и други варени ястия. У дома, често ги приготвям печени на фурна, мариновани по различни начини, особено сега в сезона на бирата. Повече ми допадат от крилцата, защото имат по малко кожа,  а и месото им е много по вкусно. Единственият им недостатък е, че трябва да се ядат с ръце, чашите с бира стават лепкави, салфетките залепват по пръстите. Често се случва, двама да отиват към банята с вдигнати ръце, като хирурзи преди операция, а друг да асистира и да отваря врати и кранове. Въобще мръсна работа. Мръсна ама вкусна!

 За рецептата са необходими килограм гръбчета, четири лъжици соев сос, кофичка кисело мляко, супена лъжица с връх къри, и лъжица брашно. Соевият сос, млякото и кърито се смесват. Гръбчетата се мариноват със соса за няколко часа в хладилник. Аз ги слагам в тавичка за печене и ги покривам с фолио.
Пекат се открити с млякото-без фолио, на предварително загряла силна фурна. Когато станат златисто червени се отделят в чиния за сервиране. Лъжицата брашно се размива в отделения сос от печенето и тавата се връща във фурната за 10-15 минути. Не съм пропуснала олио, просто няма нужда. Даже понякога ми се налага да отделям от соса.
  Как се хапват съм обяснила. Да ви е сладко и наздраве!