събота, 11 януари 2014 г.

Златко Ангелов гостува с интересна боб чорба

 Авторът на "Любов на Boogie Street" Златко Ангелов гостува с тази интересна рецепта. За впечатленията ми от книгата надникнете ето тук. Най-добре я прочетете. За мен е удоволствие да ви представя рецептата на автора. Изпробвана и сготвена от мен. За жалост в Шумен отново не намирам свежа целина, затова
подправките са ми сухи. Но сиренето и домашния хляб са пресни.
Оставям Златко да ви разкаже за тази чорба и сиренето.

БОБ ЧОРБА – СЪС ИЛИ БЕЗ СИРЕНЕ!

Може и много да ходя по света и да живея къде ли не, но има едно условие, което трябва да е изпълнено, за да остана и да си устроим дом. Да има магазин, където се продава българско овче сирене. По света го наричат фета и навсякъде има гръцка фета, турска фета, френска фета, но не навсякъде има българска фета. А, както обича да казва жена ми, Златко яде само българско овче сирене. Едно, че в къщата трябва винаги да го има. И две, не минава ден без да ям сирене.

Сиренето върви с всяко ядене у дома (на ресторант е друго). Но най-върви с бял боб. Боб се яде много по света. Мексиканската кухня например направо не може без боб. В целия западен свят е пълно с консерви от какви ли не видове боб – чер, пъстър, бъбрековиден, маслен, бакла, зелен, оранжев, лайма... и много други. И въпреки това многообразие, аз смятам, че правя български боб по уникален начин. Боб чорба, нека уточня. Някак не върви да му се вика супа, въпреки че се харесва и на най-изтънчените и превзети интелектуалци.

Бобът трябва да бъде бял, за предпочитане да е по-едър. Задължително го накисвам във вода преди лягане. На другия ден бобът е набъбнал, добре е когато вода почти не е останала в тенджерата. Изливам остатъка, отново наливам вода и така бобът може да стои, докато стане време да бъде сготвен. Втората вода също се излива, тенджерата с боба се напълва две-трети с вода и се слага да ври на силен огън. Половин килограм боб дава чорба за осем души, следователно, ако сте само четирима у дома, ще сложите 250 г боб. Но и да остане за другия ден, не е страшно: бобът дори е по-вкусен като престои на студено. Особено със сирене.

Докато завира, над тенджерата нарязвам една голяма глава лук, възможно по-ситно – но като мъж много не се старая, така и така лукът се стопява в чорбата. Но лукът замества олиото. Никакво олио, никакви запръжки, икакви предарителни обработки! Това е абсолютно задължително, за да стане бобената чорба мека и мазна, без да се слага капка мазнина.

Щом бобът и лукът заврят, трябва да се изпенят с надупчена лъжица и огънят да се намали до най-слаб. Тогава нарязвам два или три моркова и няколко стръка целина и ги добавям към тенджерата. Особено добре е ако целината има листа, може да се сложат и цели, но е по-добре да се наситнят. Обелвам няколко скилидки чесън и, заедно с една изсушена люта чушка, ги слагам и тях към сместа. Количеството винаги определям на око, по чувство, затова не предписвам нито грамове, нито бройки. Така правя всяко ядене – има пропорция на съставките, която човек усеща без да има нужда от цифри и измервания.

Нарязвам една зелена пиперка и я оставям настрани, слагам капака на тенджерата и отивам да пиша. Спокойно мога да пиша около час и половина без да поглеждам тенджерата, която къкри на  огъня. За съжаление, нямам глинено гърне, защото нямам камина или огнище, където то да ври, но и в тенджера на газовата печка бобът става също толкова вкусен.

Когато вдигна капака на тенджерата след час и половина, отвътре се носят магически ухания. С дървена лъжица разбърквам и добавям нарязаната чушка. Прибавям сол и оставям да ври още около 10 минути. Спирам огъня и добавям обилно ситно нарязан гюзум (в софийско му казват джоджен). При липса на пресен, може и изсушен, но първият е за предпочитане.

Ако имате гости, боб чорбата трябва да е първото ястие, след ракията и салатата. Може да се яде заедно със салата, но най-добре е салатата да е шопска, с много лук, зехтин и овче сирене, натрошено на ръка. Настърганото сирене променя вкуса, да не кажа направо разваля шопската салата. На другия ден, останалият боб е най-добре да се изяде студен, заедно със сирене.

При това приготвяне – измиване и изпенване - никой няма да чуе, че сте яли боб в последвалото денонощие. Сега, защо не съм Деница Дилова, да ви замая с някоя любовна история, случила се след бобена чорба, до печката или до масата за вечеря? Но! Може би вие сами ще си я създадете, със супената лъжица в ръка... И без да сърбате, моля!






петък, 20 декември 2013 г.

За любовта, армеевата чорба и романа на Златко Ангелов "Любов на Boogie Streеt"

  Не си падам по любовни романи. Не харесвам и любовни филми, любовните комедии повече ми допадат. Може би, защото си мисля, че и любовта е променлива величина, която ни превръща в повечето случаи в комедианти. Въпреки че, целият свят е сцена и ние сме актьори... нека да свалим маските!
 Всеки има нужда от такъв роман. Оказа се, че и аз. "Любов на Boogie Street" е малко нетипичен за любовен роман. Но може би, той дойде при правилния читател в правилното време. 
И така, няма да ви го разказвам. 
 Докато го четох си спомних думите на моя близка. "Целувай на момчетата си крачетата, докато са малки. Когато започнат да им намирисват краката, започват и мислите им да замирисват. Такава е мъжката природа. Твоите прекрасни момчета ще възмъжеят." 
 Мисля си, че за да е щастлива една жена в една връзка, трябва да знае и да приема тази миризлива част. Но факт е, че не може. 
 За себе си знам. Любовта и мъжката любов, е като армеева чорба. След опиянението е нужно нещо за да спре симптомите на махмурлука. И няма по добро от този елексир. Той ще ви хидратира, дари сила... малко е миризлив. Съдържа важни бактерии, благодарение на които вие изхвърляте, прочиствате и сте като нови.
 Давам рецепта за двама. Добре е да я консумирате заедно с партньора си, за да няма изненадани :))
 Нужни са ви: Две големи яйца, 16 см. от един Голям праз, малко мазнина, една наситнена Много люта чушка , 500 мл. зелева чорба и по малко нарязано кисело зеле. 
 Щом е чорба са ви нужни подходящи купички. Разпределяте по равно продуктите. Режете и украсявате. Важно е на повърхността да изглежда добре и на вас да ви хареса :) Съдържанието си го знаете :)


Пикантно е! Но е вкусно. Също като книгата. Прочетете я докрай. Може и да ви заболи, но четете докрай! 
Не си и помисляйте, че мъжете и любовта са лоши неща. Напротив! 
И очаквайте авторът Златко Ангелов, да гостува в блога с кулинарни рецепти. А вие през това време прочетете книгата! Надявам се и издателката на този прекрасен роман също да ми гостува с някоя своя рецепта тук ;)



четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Торта с карамелизирани ябълки

Тази торта я правих за света Екатерина. Както вече сте разбрали, предпочитам меки и сочни блатове за торта.Без нужда от сиропиране, за да издържат около седмица в хладилника. Такъв тип торти, с времето стават по вкусни. Често вземам за блат, основата на някой сладкиш или кекс. След като пробвах кексчетата с гореща вода на Йоли, реших че, това ще е подходящ блат за торта. Рецептата е бърза и лесна и може да я погледнете от тук, по коментарите ще се ориентирате колко са прекрасни!
От същото тесто приготвяте блат в откопчаваща се тортена форма. След като изстине, го разрязвате на две. Така получавате два блата, които ще напълним с карамелизирани ябълки и крем от нишесте и мляко.
 Около килограм ябълки се почистват и нарязват. Аз не ги обелвам, обичам кората им. По точно, обожавам ябълкови обелки! :))  40 грама масло се разтапя в тефлонов тиган, добавят се парченцата и 6 супени лъжици захар. Водата от ябълките трябва да изври и да се карамелизира соса. Накрая се добавя чаена лъжица канела. Добре е да започнете първо с ябълките, защото отнемат повече време. Когато блатовете и ябълките са готови, се прави литър нишесте от кайсия или праскова, според опаковката.
В същата форма в която сме го пекли, поставяме единият блат. Отгоре разпределяме ябълките и поливаме с половината от горещия крем. Затваряме с другия блат и отново поливаме. Когато леко стегне крема, гарнираме с чаена чаша смлени орехи смесени с половин чаша  захар. Поръсваме и леко притискаме. Тортата трябва да престои в хладилник 8 часа. 

неделя, 24 ноември 2013 г.

Картофена яхния с булгур

 Лесно, полезно и евтино ястие. Хубаво е булгурът да присъства във всяка кухня. Преди години
нашият български булгур увираше по трудно, но сега не е така. Което мен, доста ме радва :)
 Яхнията може да се приготви с месо, може и да си я хапнете постна гарнирана с кисело мляко.
 Необходими са: половин чаша булгур, 4 средно големи картофа, 1 домат или лъжица доматено пюре, глава лук, половин чаша олио (може и по малко), лъжица червен пипер, сол. Месо по желание, може и половин пиперка или люта чушка.
 Яхнията се прави, като всяка яхния :))) Загрявате олиото. Ако имате месо леко го запържвате и изваждате. Всички зеленчуци включително и булгура ги запържвате със солта. Добавяте червения пипер, разбърквате и добавяте 5 чаши вода. Водата е малко повече, защото на мен ми оставя  за другият ден, и ако водата е с чаша по малко не остава сос. Булгурът се надува и сгъстява, още повече на другият ден. Така че, ако желаете може да сложите 4 чаши вода. Подправям с джоджен и девисил.
Поздравявам всички Катета, Катинки и Екатерини с днешния празник! :)

Търсене в този блог