Питка с билки и маслини

 Рецептата на тази питка ме запозна с розмарина. Билка, която сега толкова много харесвам, че я имам прясна под формата на храст в една саксия на терасата.
 Преди десет години в предаването "На кафе" Варвара я направи. Може с течение на годините да съм променила рецептата, но истината е че, винаги ме изненадва с вкусът и простотата на продуктите.
 Необходимо е съвсем просто хлебно тесто. Аз замесвам в хлебопекарната с чаша вода, мая, брашно, по лъжичка сол и захар. хубаво е да има маслини почистени от костилките, розмарин-пресен или сух, босилек и кимион на зърна.
 Разстилам тестото върху хартия за печене или намаслена маса. Намазвам го отгоре с мазнина-маргарин, олио, зехтин. Поръсвам  маслините, розмарин и босилек. Подправките са около чаена лъжица от всяка.
 След това увивам на руло. Пулверизирам с вода тестото и поръсвам със зрънцата кимион. Притискам ги към тестото и изчаквам да втаса.

 Преди печене също пулверизирам. Изпича се на умерена фурна. Ако искаме рулото да запази формата си, добре е да се ограничи отстрани, в подходяща форма или разрязано на две в малка правоъгълна тава.

 В този случай, го оставих  да стане плоско като питка.

Вкусен букет

 Докато разглеждах книжката със сладки за подходяща Коледна рецепта, видях и тези доста популярни в интернет пространството, само че вместо "Калии", тук се подвизаваха под скромното име "Ушички".
 Продуктите за една доза са: едно яйце, кафяна чашка пудра захар, кафяна чашка брашно и сладко. Хубаво е в началото да се направи тази малка доза, за да се пробва, а и в ежедневието за кафе или десерт е повече от достатъчно.
 Яйцето и пудрата захар се разбиват с миксер до побеляване, след това се добавя брашното и отново се разбива. Получава се гъста каша. В тава с намаслена хартия за печене се изсипва с чаена лъжичка от сместа. Трябва да се оставя повече разстояние между купчинките, защото след това се разстилат.
 Слагат се в загрята фурна, като се внимава да не се препекат. Стават много бързо. Когато се позачервят в края, трабва да се вадят. Още горещи се прищипват в единия край, в образуваната фуния на цветенцето се слага някакво сладко или желе. Може да се поръси с ядки.
Или да им се бодне в сладкото парче сиренце.

 То стана ясно, че ушички няма да им казваме, защото звучи много шрековско, но Калии си заслужава.

Ароматен ориз със сини сливи

Половината от продуктите необходими за тази рецепта са в заглавието и. Чаша ориз, 200 грама сушени сливи, 5 лъжици захар и 5 чаши вода. Всичко това го сложих в една съдинка и го сварих за около 30 минути в микровълновата фурна. Трябва да се наблюдава за да не поеме  всичката вода . Оризът да е леко воден. Оставя се да изстине. Може да се готви и на котлон, но трябва да се увеличи водата.
Рецептата е селска, знам я от майка ми, но е ужасно вкусна. Опитайте я!

Вкусен шаран

 В този блог съм решила да слагам рецепти, които са интересни, вкусни и лично изпитани и подобрени от мен. Затова за приготвяне на този шаран, ще пиша сега, а не преди Никулден. Но шаран или друга голяма риба по този начин може винаги да се направи.
 Аз не съм любител на шарана, по точно не ми допада неговата мазнина. През годините се опитвах да го правя по различен начин, за да намеря рецептата, която ще ми допадне най-много.  Опитах задушен, пържен, печен на скара. В тесто също опитах, но се оказа неудачен избор поне за моя вкус. Най ми допадна приготвен на скара, но там трябва да се внимава за равномерното изпичане, а шарана е голяма риба.
 Не че не харесвам шаран, но това е рибата с която имах доста комична и ужасяваща ситуация. Когато за първи път ми се наложи да чистя шаран, след срязване на коремчето и опита ми да извадя вътрещностите му, бях потресена след като си отвори устата. Помислих си, че въпреки, че е стоял през ноща в хладилника, все още е жив и му причинявам ужасно мъчение. След това здравия разум си дойде на мястото, и  имаше риба за вечеря.
 Сега вече знаех че, при почистване, шаранът си отваря устата. Затова с бистър ум забърках една смес за мариноване, препоръчана от моята приятелка Лили. За основата са необходими равни части горчица и соев сос, но понеже е за риба добавих лъжица сух девисил и чесън, щипка кимион и малко олио. Всичко се разбива с вилица. Избрах тази марината защото е каша и полепва добре по рибата.
 Рибата не е нужно да се маринова много, след половин час може да се пече.
 Начинът на печене го взех от един сайт. Отдолу тавата на фурната с течност,  аз сложих бира в началото с няколко дафинови листа, по време на печенето доливах с вода, няма да хабя бирата я :)) Отгоре решетката на фурната с шарана, и толстолоб сложих за всеки случай. Решетката предварително я загрях и намаслих.

 Пекох около два часа на фурна без вентилатор на най-висока степен. След печене час и половина от едната страна обърнах рибата. Докато я пекох, виждах как мазнината от рибата се оттича долу в тавичката и имах предчуствието, че този път съм улучила начина.
 Сега разбрах че шаранът е много вкусна риба.

Неделен гювеч

 Неделният обяд е времето, което прекарваме наслаждавайки се на хубавата храна, готин филм и сладки приказки. Тогава готвя нещо отнемащо повече време. И от време на време спретвам по един гювеч.
 Хубавото на ястието приготвено в глинен съд е, че слагаш всички продукти, затваряш, печеш и ядеш. Обикновено се включват месо и зеленчуци. Въпросният също не е изключение.
 Зеленчуците и месото е добре да са нарязани на едро, да не се използват много подправки и излишни течности. Този има свинско месо, картофи, моркови, лук, карфиол, малко сол и олио, чубрица и щипка кимион. Вода не добавям. Върху гювеча слагам фолио и капак.

 А още по-хубавото на тази манджа е, че от технологичното време за готвене, много малка част е приготвянето, а по голяма печенето. В случая три часа на умерена фурна.

Кокоша салата

 Кокошките обичат зрънца. И аз като всяка уважаваща се петльова булка, улучих моя в сърцето с тази салатка и студена домашна ракия.
 Продуктите са прости: буркан мариновани краставички, около половин килограм моркови,  копър, малко чесън и една шепа белен слънчоглед оставен във вода за няколко часа да покълне.
 Останалото е ясно: стържем краставичките и морковите на рендето, счукваме склидка две чесън, режем копъра и добавяме семето. Нужно е съвсем малко сол  и олио за довършване.
Препоръчвам да се изцедят краставичките след настъргването.

Мусака със прясно зеле

Тази мусака отдавна ми е в главата, но все нещо ми пречеше да я направя. Но тази неделя реших да я сготвя. Продуктите за нея са: половин зелка, 1 голяма глава лук, 1 чаена чаша ориз, 1 буркан консервирани домати, 1 литър прясно мляко, половин килограм кайма смес, 4 яйца, чубрица, черен пипер, кимион, сол, малко брашно, червен пипер, олио.
 В тиган се сипва около 50 мл. олио, след като се загрее се добавя нарязаният на кубчета лук.  Когато лукът стане прозрачен, се добавя една чаена лъжица червен пипер и веднага след това смесената кайма с доматите. Когато сместа изври наполовина се добавят подправките чубрица, черен пипер и малко кимион. След пет минути се маха от котлона.
 През това време зелката се накълцва и се слага в по голяма тава където ще се готви мусаката. Добавя се измития ориз и побългареният сос болонезе. Прибавя се половин литър прясно мляко и сол. Всичко това се обърква добре и изравнява, покрива се с фолио или капак. Пече се на умерена фурна до готовност на зелето около час, час и половина.
Със сгъстеното мляко с малко брашно и яйцата се прави заливка за мусака. Готово ястие се залива и се допича в фурната без фолио до образуване на коричка.
 Доволна съм, че се престраших и я направих. Честно казано най-много се притеснявах от комбинацията зеле и прясно мляко. Но вкусът приятно ме изненада. Млякото беше предало една кадифена нотка на иначе по острия вкус на зелето. И занапред ще я правя, всички много я харесаха.

Чеснови питки със салам

По принцип тези питки се правят със сварени пилешки гърди, но какво да се прави криза е. В тази сиромашка зима саламът е неоценима дар.
 За тези питки е необходимо обикновено хлебно тесто, замесено от вас или купено от магазина. За мързеливите и стиснатите като мен замесено в машината за хляб.
 Тестото се оформя на малки топчета, които се нареждат в намаслена или покрита с хартия тава, и там се сплескват. Сосът се приготвя от 2 лъжици доматено пюре или лютеница, 3 лъжици вода, 1 или 2 лъжици олио. Всичко това се разбива много добре. Добавят се 3 слидки счукан чесън, 1 кафяна лъжичка риган, 1 кафяна лъжичка босилек. Обърква се. С този сос се мажат отгоре питките. Отгоре се нарежда саламът, може да е нарязан на кубчета или на кръгчета. След това се добавя кашкавал. Питките втасват и се изпичат.
 Саламът може да е Хамбурски или Камчия. Ако сосът не стигне може да се забърка нов, но в същото съотношение. Аз ги пекох на 200 градуса на фурна без вентилатор.
 Питките са много ароматни и леко пикантни, не са типичните чеснови питки, но мисля че в това им е чарът.

Печени картофи

В моята кухня често ползвам хартията за печене. С нея в фурната добре имитирам разни пържени ястия. По този начин използвам малко мазнина и храната е по-здравословна. Но най-много ми харесва, че ястието не залепва и след махане на хартията тавата се мие много лесно.
Печените картофи стават много лесно. Нарязвам ги слагам им подправки или само сол, добавям олио, обърквам и ги изсипвам в тавата с хартията. Слагам ги в предварително загрята фурна на най-висока степен. Картофите не трябва да са напластени, затова използвам тавата на фурната. Тези са с готова подправка за пиле и поръсени със сусам.

Бърза тиква

Освен ястие за прасета, тиквата е и добра храна и за нас хората. За приготвянето на това народно ястие може да се използва и микровълновата фурна. Тиквата се нарязва на парчета, слага се в съд с похлупак и се готви 15 минути на най-висока степен. Ако желаете може да прибавите захар преди или след опичането и.

Сос за месо и зеленчуци

Най-вкусните неща стават с малко продукти и без много усилие. Така е и с този сос. "Откраднах" си го от една пицария. Необходимо е да имате в хладилника кофичка кисело мляко, малко майонеза и забравен кетчуп.За овкусяване чесън и сол.Смачквате колкото желаете чесън, добавяте киселото мляко, 100 грама майонеза, малко сол, лъжица две кетчуп и разбивате с вилица. Прехвърляте в купичка. Този сос се връзва с печено месо, зеленчуци, разни салати и пици.

Салата Дай-дай

Малкият ми син е много практичен, една от първите му думички е дай. Лошото е че не можах да му предложа от салатата, защото е много малък, но я хареса визуално и постоянно прегласяше "дай дай", това в превод означава- много е хубава тази играчка.
За "тази хубава играчка" е необходима една зелена салата, консерва риба тон, половин лимон, половин глава лук, малко сол и олио. Съвсем обикновени продукти за обикновена салата, но с част от тях направих сос много ароматен и вкусен. Сосът го правих в резачката за зеленчуци или блендер както му казват, но може да се направи  с нож и малко мачкане на ръка. Та в тази машинка сложих лимона с корите, лук малко сол и олио, Получи се нещо като майонеза. С този сос залях салатата и рибата тон. Стана доста ароматна, различна и свежа.

За картофите и мъжете

За картофите и мъжете
Много мъже не могат да готвят или поне така казват. Общо взето готвенето не е толкова трудно, но може би е безинтересно за тях. Знам ли! То и при жените май е така. Но определено мъжете освен скара и салата в повечето случаи друго не могат или не искат. Мъжка им работа. Но има и чудесни готвачи сред тях в повечето случаи професионални.
Това е рецепта за мъже които не са готвили, пък им се налага понякога да ядат нещо друго освен манджа от буркан или сега модерната храна за вкъщи. Много е по лесно да отидеш в супермаркета и да си купиш манджа, но понякога ни се налага да посготвим това онова.
За тази рецепта е необходимо да имаш микровълнова фурна, стъклена тенджера с капак, е може и нещо друго подходящо за задушаване, картофи, олио, сол,  нещо за хващане на горещи съдове и обикновена кърпа върши работа.
Та първо картофите се обелват измиват и нарязват, кой както иска на лентички на кръгчета на кубчета и други фигурки. Слагат се в съда с похлупак добавя им се сол и олио. Все едно овкусявате салата от домати и краставици. Объркват се, слага им се похлупака и се мятат в микровълновата фурна на най-висока степен за 15 минути. След изтичане на минутите се изважда съдинката, тук вече ви е необходимо да използвате кърпата или ръкохватките, защото пари. Махате капака внимателно и бъркате картофите, ако още не са готови ги връщате отново в фурната за още 10 минути.
Та това е общо взето картофите са готови. Може да ги поръсите с шарена сол, чубрица, сирене или с нищо- те и така са вкусни.

Хляб с овесени ядки и грис

Преди няколко месеца се сдобих с машина за хляб. Нищо особенно не е, най обикновена машинка с казанче бъркалка и реотан. Започнах да ровя в интернет за рецепти. Чичко Гугъл бълваше и бълваше. Опитах доста от тях някои сполучливи други пълен провал. Направих доста хлебчета с вид и твърдост на тухла. Можех да вляза с тях в ръкопашен бой или да ги използвам за бомби в някоя съвременна война. Докато не открих идеалното съотношение-1:3и1/3. Една част вода три части и малко отгоре брашно. Колко малко? Някъде около една трета но всичко зависи от брашното.
В този ред на мисли днес реших да направя хляб с овесени ядки. Често правя такъв хляб като замествам едната част от брашното с ядки. Но понеже става по малък днес реших да добавя още една съставка а именно пшеничен грис. Получи се така: една част вода, една част овесени ядки, една част грис и една част и малко отгоре брашно. При моята машинка редът на поставяне е такъв:
половин кубче мая за хляб
1 част вода
1 част овесени ядки
1 част пшеничен грис
1 и1/3 част брашно
1 чаена лъжичка сол
1 чаена лъжичка захар
и когато започне да става на топка тестото добавям в казанчето малко олио- но това не е задължително. Получи се доста добре. Пак ще го правя.

Рошавите питчици

В поредната главоблъсканица за нещото с което ще вечеряме се сетих за тях-рошавите питчици. Това бяха едни малки странни топченца от лепкаво тесто, доста лесни и бързи за направа, намиращи се в почти всеки тефтер с рецепти на нашите майки и баби. Продуктите се намираха във всеки уважаващ себе си хладилник. И така вече бях решила. Извадих от хралупата на хладилника кофичка кисело мляко и сирене. Подготвих купата за бъркане, залепих с магнитче листчето с рецептата на хладилника и започнах да слагам по ред продуктите:
1 кофичка кисело мляко
2 чаени лъжици сода
300 грама сирене
3 чаши брашно
Преди да сложа брашното, се зачудих, нещо много обикновени ми се виждаха. Отворих отново хладилника, вътре ми намигаше почти привършено бурканче лютеница. Освободих го от съдържанието му и добавих по малко босилек, риган и сол.  Три наситнени склидки чесън бързо отидоха при другите продукти в купчинката. Сложих брашното и започнах да бъркам. Стана доста гъсто тесто, точно както пише в рецептата. Започнах да нареждам малки рошави топченца в тавата помагайки си с лъжица, боцнах на всяко по парченце масло за разкош. Сложих ги да се пекат на 200 градуса в затоплената фурна.
Бях забравила колко бързо стават. Скоро се разнесе невероятно ухание. Малките рошави топченца се превърнаха в дебелички зачервени питчици. Тези малки пухкави уханиенца доста се понравиха на моите мъже. Надявам се и на вас да ви харесат.