Некулинарно за любовта и готвенето на боб

 Отдавна не съм писала.Липса на време, проблеми, освен това възраждах една идея. За идеята по нататък, сега ще говоря за любовта. Днес е празник всички празнуват, понякога искрено, а често защото празнуват останалите. Празнуваме любовта и виното. Я ми кажете, колко от вас подрязват лозите и ги обработват, а колко от вас, когато са влюбени всеки ден трябва да доказват любовта си?. И аз празнувам с чаша вино, еуфорията ме завладява....
 Става въпрос за любовта. Какво е тя? Едно чувство, ако не го подклаждаш, то умира, като всички преходни неща, който не чувстваш със сърцето и само мислиш,че изпитваш.
Любовта е като...да си свариш боб. Варим боб често. Национално ястие е. Не варим броколи, а боб. Всяко семейство има своя рецепта, вари,  слага вълшебните подправки, навира се в тенджерата вдъхва, усеща какво липсва, добавя. Накрая рецептата и ястието са гордост на домакинята, след като го сложи на масата. И любовта се консумира, но забравяме подправките, уханието, радостта от споделянето и най вече прошката. Трудна работа за човешкото сърце , на котлона с тенджерата боб е по лесно.  И аз го изпитах, това със сърцето. Изгубих, бях наранена, подкрепена, обичана,желана, любима, простих! Сега когато вдъхвам тенджерата с боб, изпитвам удовлетворение. Рецептата сама си я избрах и измислих. Не е идеалната рецепта, но си е моя. Няма да е вечно една и съща знам си го. Утре може и да изхвърля тенджерата с боб. Но сега си обичам моята рецепта, моят боб, моята тенджера с ухание.  Ами честит празник! Обичайте се, консумирайте вино! Полезно е :))))
Очаквайте рецептата за боб...

Кулинарно за романа " Без токчета" или зеленчуковия щрудел с моцарела на Райна

Чакането си заслужаваше!
 Този зеленчуков щрудел, който си похапваха София и Паоло в книжарницата ме беше завладял. Приготвила го е майката на Паоло.
Предположих, че е италианска рецепта. Когато става въпрос за италианска кухня, Райна Кастолди с нейния блог, ме беше накарала да я заобичам и да разбера че италианската кухня не е с много подправки. Когато започнах да готвя по автентичните рецепти, които предлага разбрах, че италианците обичат вкусната питателна и проста храна. Каквато и аз обичам. Рецептата, която ми предложи за зеленчуков щрудел с моцарела беше много очакавана. Проверявах си пощата всеки ден. И както писах в началото чакането си заслужаваше.  Ето я и нея:
"300 гр готово многолистово маслено тесто
2 патладжана на кубчета
1 глава лук на дребно
3-4 тиквички (малки) на филийки
3 яйца
40 гр настърган пармезан
200 гр моцарела нарязана на кубчета
магданоз
60 гр кр масло
сол и пипер

Задушават се лука и зеленчуците в маслото, сол, пипер, до омекване, поръсват се с магданоз.

Изстиват.
Добавят се разбитите яйца, пармезана и моцарелата.

Разточват се 2 кори от студеното маслено тесто, долната е по-голяма, набожда се начесто с вилица, слага се пълнежа и се покрива с по-малката кора (и тя надупчена с вилица, за да излиза парата)
Фурна на 180 градуса за около 40 минути."

 Вкусен е топъл и студен. Ама е много вкусен! Да ви е сладко! А романа "Без токчета" може да си го купите директно от сайта на издателство Скалино, или може да го разлистите в някоя книжарница, за да се уверите, че чета само хубави книги!

Некулинарно за романа "Без токчета"

 За себе си знам, обичам простите неща, красивите думи и съчетания в написаното от някой друг. Не харесвам сантиментални  любовни романи и филми. Но обичам да чета приказки. Не се интересувам от марки. Избягвам прекалено рекламираните продукти. Не ме интересува мнението на другите. Искам да се уча от по силните и умните, затова гледам да съм заобиколена от такива хора. Често правя нещата без чужда помощ, въпреки всичко и всички.
 Харесвам да ходя без токчета... Свикнах, преди ме боляха краката от ниски обувки.
   Ето  защо толкова много ме грабна книгата, особено мислите на София - героинята от романа.
 Работеща като модел. Рекламира, но не се  впечатлява от известни марки.  Определя хората по книгите, които четат.  Самата тя, всеки удобен момент бяга от фалша на действителността и се крие в света на книгите.  Освен това обича добрата храна. Раздвоена е между годеника и човека, чувстващ и мислещ като нея. Не получава подкрепа от родителите си. Но има добри приятели и сестра.
Препоръчвам да я четете на плажа, на пейката в парка, във влака и автобуса, у дома, навън навсякъде където можете. Аз я четох на стъпалата на дядовата къща между доматите в градината и козите в двора, като истинска светска дама с лакирани нокти и гумени чехли :)))  

Пълнени пиперки с млечно доматен сос

 Майка винаги ги правеше на рожденият ми ден.  През септември е  изобилието на плодове и зеленчуци. А през този сезон са и най - вкусни.
 Необходими са:
2 кг. пипер
250 гр кайма каквато обичате
1 чаша от 200 мл. ориз
50 мл. олио
1 глава лук
1 супена лъжица сол
черен пипер,
чубрица по чаена лъжичка
1 супена лъжица червен пипер
1 яйце
Оризът се запържва в олиото, добавя се нарязания лук, каймата и подправките. Залива се с една чаша 200 мл. вода и се изчаква да се изпари течността.Когато изстине се добавя по желание едно яйце, за да не се разпилява плънката, когато хапваме.
Срязват се пиперките отгоре и се почистват от семената. Срязаната част се използва за капаче. Пиперките се пълнят. Краят с плънката се потапя в брашно и се залепя капачето. Може за капаче да се ползват половинки малки доматчета натъпкани в отвора, тогава пиперките не се потапят в брашно. Така напълнени се поставят легнали плътно в тава. Заливат се с половин литър настърган пресен домат или консерва и се долива вода докато се покрият.
 Пекат се в силна фурна. Течността трябва да намалее наполовина. Може и да се обърнат при необходимост.
  Готовите пиперки се прехвърлят в подходящ съд за сервиране.
За соса са нужни  4 супени лъжици олио, три лъжици брашно, соса от печенето и една чаша прясно пълномаслено мляко, общо течност около половин литър.
Брашното се запържва в олиото, добавя се внимателно течността, като се бърка непрекъснато. Вари се до сгъстяване.
Пиперките се сервират със соса.
Да ви е сладко!